Българската диаспора в американския град Чикаго, наброяваща между 100 000 и 200 000 души, не забравя своите корени и се опитва да съхрани културата и общата памет за националните си герои и будители, предаде БГНЕС.

Чикаго е град, в който има голяма общност от македонско-български емигранти, потомци на бежанци от някогашна Вардарска и Егейска Македония заради борбата им за обединение и независимост. В Америка, наред с борбата за икономическо оцеляване и интегриране, те се борят и за съхранение на своите духовност и културни ценности. Под патронажа на МПО - най-голямата македоно-българска патриотична организация отвъд Атлантика, в края на 20-те години към пет от македоно-българските православни църкви зад океана се създават и първите македоно-български „народни“ училища. Във всяко от тях учителите са македонски българи. В училищата се отбелязва Денят на българската писменост и славянска книжнина 24 май, рецитират се Вазовите стихотворения и се пеят патриотични песни.

От духовната атмосфера, формирана в класовете на българо-македонските емигрантски училища, водят началото си много самодейни театрални и танцови състави, както и оркестри за народна музика. Тези училища помагат да се запази духовната връзка с македонските българи от родния край.

Днес в Чикаго живеят вече няколко поколения македонско-български емигранти, като повечето от представителите на най-младото поколение дори не са посещавали родната земя на своите предци. В американския мегаполис са останали само няколко български съботно-неделни училища, функциониращи по-скоро като школи.

Едно от тези училища посети екип на БГНЕС. То функционира към църквата „Света София“, изградена през 2002 г. с помощта на потомци на македонски емигранти от Пиринска Македония, представители на новата емиграция. Потомците на емигрантите посещават училището за няколко часа между кръжочните си занимания през уикенда.

За БГНЕС един от преподавателите в училището Соня Кичева разказа за заниманията, посещаемостта и връзката, която се опитва да запази то с българската история и култура.

„В нашето училище има в момента 163 ученика и 14 учителя и се опитваме на тези деца, които са родени в Америка, да им покажем тази българска принадлежност, да им покажем красотата на България, културата на България. Да запазим българското в тях и когато се приберат в България да могат да говорят български език“, каза Соня Кичева. По нейна информация българският език вече официално е признат като втори език при кандидатстване в американските университети и колежи.

Тя обаче с тъга сподели, че училището се посещава само в събота от 9 до 12 и половина.

„Те са много заети – повечето свирят на музикални инструменти, спортуват, и всъщност това е единственото време, в което могат да отделят малко време за българския език и за българските история, география и култура“, каза Кичева.

Всяка година учениците научават по едно хоро. Имат и тържество за Нова година.

„Обличаме ги с калпаци, момчетата с пояси, момичетата с красиви народни носии и те се чувстват специално. Определено им харесва“, заяви въодушевено учителката.

Учениците изучават и български стихотворения и участват в пиеси.

„Последната пиеса, която поставихме, беше за 24 май, за написването на химна за Св. Кирил и Методий“, разказа Соня Кичева.

За нея са вдъхновяващи разказите на нейните ученици, когато те посетят родните места на своите баби и дядовци и се завърнат пълни с емоции и топли чувства.

„Лятото, когато те се върнат от любимите си баба и дядо и ги питаме: „Как беше?“, те казват: „Не искахме да се прибираме тук“. И когато ги попитаме: „Защо, нали вие сте родени тук?“, те казват: „Защото тук никой не ни обича както там“. Така през сълзи завърши своя разказ преподавателят в съботното българско училище в Чикаго Соня Кичева. /БГНЕС