Белгия се изправя пред избори за втори път тази година. Само няколко месеца след вота 2 в 1 за федерален кабинет и евроизбори, на 13 октомври ще стане ясно кои партии или коалиции ще управляват местните парламенти следващите 4 години. Гласуването в страната е задължително за централна власт, макар че от тази година във Фландрия бе променен законът и стана по желание. За неявилите се има глоби.

Местните избори, може да се каже, са много по-важни в някои аспекти за обикновения белгиец, отколкото кой ще отиде в европарламента.

Белгия има сложно и силно децентрализирано управление. Всяка от шестте провинции си има собствен парламент, който се състои както от фламандски, така и от валонски депутати. Местните парламенти и фракции формират федералния парламент. Затова не е чудно, че преговорите вървят бавно и с помощта на посредник (реформатор), излъчен с благословията на Краля.

Разликите между валонците и фламандците са толкова големи, че постигането на политически консенсус по някои важни социални теми отнема много преговори, отстъпления, спорове, не са прецеденти и дълбоки непрекрачени „червени линии“. През последните години национални въпроси като политиката в областта на климата и публичните финанси на практика стигнаха до застой, отбелязват с намигване съседните нидерландски медии, които следят винаги под лупа какво става на юг от тяхната граница.

Трябва да се отбележи, че много решения, като тези за образованието, езика (дали в областта да се говори на нидерландски или на френски), как да се изпискват табелите по пътищата - се вземат регионално. Това означава, че страната няма да изпадне в застой, ако няма федерално правителство и политиката винаги "се движи".

Двете обществени телевизии във френскоговорящата част на страната коментираха преди евровота това лято, че валонците биха предпочели да гласуват за крайната левица, отколкото за десницата. Ситуацията не се е променила кой знае колко за няколко месеца Това не вещае нищо добро за съставянето на ново правителство и за европейския път на страната, прогнозира през лятото и частната нидерландска медия NOS и припомня, че световният рекорд за най-дълги правителствени преговори все още се държи от Белгия. През 2011 г. бяха необходими 541 дни, за да бъде създадено ново федерално правителство. На сегашното правителство също му трябваха почти 500 дни, за да постигне споразумение.

Двете най-големи партии в Белгия Vlaams Belang и консервативната дясна N-VA искат Фландрия да се отдели от Белгия. Според социологическите проучвания преди изборите тези две парти набират сила, тъй като считаната за „икономическото сърце на Белгия“ Фландрия, в която са съсредоточени повечето икономически клъстери, не може непрекъснато да дава пари на по-бедната и разточителна Валония. Затова много от фламандците смятат, че регионът трябва да се отдели.

Най-важната тема за много фламандци е миграцията. За валонците покупателната способност и заетостта са най-важните въпроси, теми, които традиционно са етикетирани като "леви", коментира белгийският политолог Дейв Синардет

Според Джефри Гранджан, политолог от университета в Лиеж, индустриалното минало на Валония все още е фактор в поведението при гласуване. "Синдикатите все още играят важна роля тук, за разлика от Фландрия, където се появи по-либерална икономика".

Тъй като Белгия в един и същи ден ще проведе избори и за местни органи на властта, чуждите граждани могат да подадат заявление, че желаят да гласуват за Камарата на представителите и на парламентите по общност и регион. Съответната избирателна служба преглежда заявката и решава дали да я одобри или не. 

През тази година за първи път лица, навършили 16 години ще имат право да гласуват по свое желание. Това става възможно след направени законодателни поправки през миналата пролет.  Желаещите трябва да се регистрират в специално създадена онлайн платформа или с формуляр в общината.  По този начин ще бъдат включени в избирателните списъци.  

С поправката в закона, Белгия става четвъртата страна от ЕС (след Малта, Германия и Австрия), която позволява на 16- и 17-годишните да участват в избори. Веднъж регистрирани, младите белгийци са задължени да гласуват.  

"Решенията, които се взимат от общинските власти, често се отнасят до въпроси, свързани с младите хора като мобилността и климата. Затова е важно да дадем и тяхната дума по тези въпроси", казва вътрешният все още служебен министър Анелис Верлинден.

Справка за избирателната активност на страната на предните избори през 2019 година показва, че е регистриран резултат от 88,47%. За сравнение в България избирателната активност е била 32,64%. | БГНЕС

-------------

Апостол Апостолов, специално за БГНЕС от Брюксел.