Съвременна България днес е заобиколена от няколко мощно проектирани държавни проекта: Сръбски свят, който има за цел да доминира в Босна и Херцеговина, Черна гора, РС Македония, Косово и Албания. Румъния, която се превръща в най-мощния отбранителен играч с ключово пристанище Кюстенджа/Констанца/. И разбира се страна, която последователно защитава националните си интереси в Молдова. Гърция, която от години последователно и настъпателно се превръща, не само в енергиен и газов център, но и в сериозен играч за НАТО с модернизирането на няколко военни бази в страната. Турция изпълнява национална политика в рамките на "Турския век". Програма за модернизирането на страната и превръщането й не само в регионален, но и в глобален играч - в областта на икономиката, отбраната, хранителната индустрия и цифровите технологии.

Всички горепосочени държави инвестират мощно и в инфраструктурното си развитие и свързаност с останалите държави от региона.

В това обкръжение българският политически живот е затънал в самоубийствени и деструктивни спорове. Обидите, които си разменят българските политици, са деструктивни и деморализиращи за българското общество. В нито една съседна държава местен политик, партиен лидер, министър, премиер или президент не си позволява в чужбина да оплюва родината - да я нарича мафиотска, фашистка и да я сравнява с талибаните. Социолози и политолози наливат допълнително ядрено гориво на този самоубийствен спор, като анализират "задълбочено" случващото се без да имат куража да изкрещят мощно: Спрете!

Бъдещето на България не е свързано нито с бъдещето на демонтирания паметник, нито с един или друг "национален спор", като онзи за.... светещата костенурка. Това е само израз на политическа безпомощност, липса на национални рецептори и визия за бъдещето на страната ни.

България има нужда от визионери за следващите десетилетия. Такива има. И те не са малко. Включително и сред политиците. От тях зависи дали ще направят тази смела крачка напред или ще позволят да бъдат затрупани от злобата и желанието за мъст на дребни политически души. /БГНЕС

……………………….

Любчо Нешков, агенция БГНЕС