Значими за българската история оригинални документи, както и уникални предмети, накити, униформи и наградни отличия, както и фотографии, илюстриращи жизнения път на цар Борис III, неговата държавническа дейност и любовта му към природата, науката и техниката, са представени в хронологичен ред в централното фоайе на НИМ.

„Националният исторически музей се старае да отбелязва с временни изложби и с промяна на постоянната си експозиция всички значими събития от българската история. Това е нашата мисия. Това е нашата цел“, каза пред БГНЕС директорът на НИМ Бони Петрунова.

Експозицията включва и документи и предмети, които досега публиката не е виждала.

За изложбата НИМ си сътрудничи с Държавна агенция „Архиви“ и с Националния политехнически музей. Бони

Петрунова благодари за съвместната работа на председателя на ДА „Архиви“ доц. Михаил Груев и на директора на Политехническия музей д-р Екатерина Цекова. „Нашите съвместни усилия доведоха до тази наистина много интересна изложба, особено за хора, които се интересуват от документи от това време“, заяви директорът на НИМ.

Самият цар Борис III, отбеляза Петрунова, е една изключително интересна и според много историци противоречива фигура. „Много хора го хвалят, други го критикуват, но така или иначе той много достойно преживява своето царстване и е принуден да се справя с много и различни тежки проблеми на държавата“, подчерта тя.

Директорът на НИМ разказа, че когато цар Фердинанд I отстъпва престола в полза на своя син Борис III, държавата е в много тежко състояние след две национални катастрофи, с откъснати земи от нашата територия, след това влизаме във война, която никак не е лека и трябва да се вземе страна. „Който познава тази история или желае да се запознае с нея, има какво да види, има какво да прочете, за да види колко дипломатично, с колко предвидливост някои неща са се случили“, добави Петрунова.

За нея самата има две неща, които приема лично и които винаги повтаря, когато стане въпрос за управлението на този български владетел. „Едното е, че точно по негово време е разрешено на жените да гласуват и въобще да вземат участие в политическия живот. Ако не беше така, сега нямаше да имате пред себе си директор жена. А другото е присъединяването и връщането обратно на различни територии, откъснати от България насилствено с неправилни договори“, сподели тя.

Въз основа на налагането на разумна и предпазлива външна политика, цар Борис III има безспорни заслуги за връщането на Северна Добруджа (или Южна Добруджа за Румъния) в пределите на българската държава през есента на 1940 година.

В резултат на връщането на Северна Добруджа на България, археологът Бони Петрунова прави едни вече 21-годишни разкопки на нос Калиакра и „там се доказа, че това е много българско място“.

„Цар Борис III неслучайно и абсолютно заслужено е бил наречен Обединител“, категорична е Петрунова.

На официалното откриване на експозицията „Цар Борис III. Личност и държавник“ в НИМ присъства и единственият син на българския монарх Симеон Сакскобургготски, бивш министър-председател (2001 – 2005) и цар на българите (1943 – 1946), Борис Сакскобургготски ( княз Борис Търновски), служебният министър на културата маестро Найден Тодоров, служебният министър на туризма Евтим Милошев, историкът и бивш ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев, български духовници, както и други официални гости. | БГНЕС