Цените на суровия петрол спаднаха до най-ниското си ниво от 31 декември 2024 г. насам на фона на ескалиращата търговска война между САЩ и Китай. Инвеститорите са все по-загрижени за забавянето на световния икономически растеж и отслабването на търсенето на енергия в Китай, най-големия вносител на петрол в света, съобщи „Евронюз“.
На 4 февруари Комисията по тарифите към Държавния съвет на Китай обяви, че ще наложи 15% мито върху въглищата и втечнения природен газ (LNG) от САЩ, както и 10% мито върху американския суров петрол, селскостопанското оборудване и някои превозни средства, считано от 10 февруари. Освен това данните на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) разкриха, че запасите от суров петрол в САЩ са нараснали много повече от пазарните очаквания, което още веднъж показва отслабване на търсенето.
На 5 февруари фючърсите на суровия петрол West Texas Intermediate (WTI) поевтиняха с 2,3% до 71 щатски долара за барел, а фючърсите на суровия петрол сорт Брент - с 2,09% до 74,61 щатски долара за барел. През азиатската сесия на 6 февруари и двата петролни бенчмарка отбелязаха леко възстановяване, но останаха на най-ниските си нива за тази година.
Цените на суровия петрол се понижиха, след като данните за запасите в САЩ показаха, че те са се увеличили за втора поредна седмица. През седмицата, приключваща на 31 януари, запасите от суров петрол са нараснали с 8,66 млн. барела, което значително надхвърля очакваното увеличение от един милион барела. Това се случи след натрупването на 3,5 млн. барела през предходната седмица, което предполага отслабване на търсенето. Преди това запасите от суров петрол в САЩ намаляваха в продължение на 9 последователни седмици в периода от края на ноември до началото на януари, което доведе до петмесечни върхове на цените на петрола, достигнали своя връх в средата на януари.
Политическите фактори също натежаха на пазарите на суров петрол. Миналия месец президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Саудитска Арабия и ОПЕК да понижат цените на петрола, като същевременно потвърди плановете си да увеличи доставките на петрол от САЩ. Тази седмица Тръмп наложи 10% мита върху китайски стоки, което предизвика ответни мерки от страна на Китай и засили опасенията за забавяне на търсенето в двете най-големи икономики в света. Белият дом заплаши да наложи и 10% мита върху канадския суров петрол, въпреки че Тръмп отложи решението с 30 дни за допълнителни преговори.
Въпреки настоящия спад на цените на петрола геополитическото напрежение в Близкия изток може да продължи да оказва подкрепа. Президентът на САЩ предложи да поеме контрола над Газа - ход, който може да засили регионалните конфликти. Очаква се също така той да засили санкциите срещу Иран, след като заяви намерението си да сведе износа на петрол от Техеран до нула.
По данни на EIA на Иран се падат 24% от петролните запаси в Близкия изток и 12% от световните запаси. Неговият износ на петрол се е увеличил от 2022 г. насам, след нахлуването на Русия в Украйна, като в момента доставките достигат 1,5 млн. барела на ден, или 1,4% от световното производство. Въпреки това в доклад на S&P Global се отбелязва: „В края на 2015 г. в САЩ се очаква да бъде увеличен износът на петрол. Изборната победа на Доналд Тръмп за президент на САЩ, както и продължаващият конфликт в Близкия изток, вероятно ще доведат до забавяне на растежа на иранския петрол и ще застрашат плановете на страната да увеличи производствения си капацитет“. | БГНЕС