Тази година католици и православни отбелязват Великден на една и съща дата. През последните десетина години на няколко пъти посрещахме Възкресение Христово заедно.

Екип на БГНЕС посети село Бърдарски геран, което е основано в края на ХІХ век от банатски българи католици. Те се завръщат в историческата си родина след почти 200 години, през които са живели в Австрийската империя. 

В България те донасят своя бит и култура, които са силно повлияни от културата на Дунавската монархия, а също така и много нововъведения. Сред тях е и първият метален плуг, за който са се редели от цялото Княжество, за да обработват с него земята си.

Любезните ни домакини – Ана Тоева, Мария Въчкова, Мария Пенкова и Лиза Францова - се наричат палтиени. Палтиените са българи приели католицизма и след потушаването на Чипровското въстание търсят спасение в Банат.

Ана Тоева е родена в Бърдарски геран, но дълги години работи в близкото градче Кнежа преди окончателно да се върне в родното си село. Нейните родители са банатчани. „Великден е едни от най-големите християнски празници, ние го тачим, защото Христос е възкръснал и ни е дарил вечен живот“, сподели тя.

Задължително за празничната Великденска трапеза банатчани приготвят конка. Това е пушен бут, който те специално пазят за Великден. „С конката задължително трябва да има и хрян, който сами си отглеждаме“, добави Ана Тоева.

На празничния трапеза също така има яйца, козунак, сладки и кълбъсъ. Това е специалитет от свинско, който много напомня суджука. Всяко семейство в селото го приготвя, като пази в тайна част от неговите съставки.

„Задължително в неделя се ходи на литургия. В една кошница се слага по малко от всички ястия. Свещеникът ги благославя и след това цялото семейство хапва от тях, за да има здраве в семейството и да бъдем единни и задружни“, разказа Ана.

Българите католици не правят обреден хляб и не слагат като православните първото боядисано яйце в центъра на хляба. Яйцата са едноцветни и нямат никакви шарки.

И когато говорим за храна най-важната разлика е, че банатските българи предпочитат свинското и нямат обичай да слагат агнешко. 

Преди да седнат на масата винаги прочитат молитва, заяви Мария Въчкова, която е празнувала и православния, и католическия Великден. Тя обясни, че в един смесен брак католиците се наричат палтиене, а православните – българи, макар че всички са българи. 

Българите католици са празнували и по време на тоталитарния строй. Дори тогава храната е била по-истинска, домашна, добави Лиза Франциева.

„Тази година Великденът съвпадна, но има случаи, когато разликата между православния и католическия Великден е дори месец. Ние католиците го определяме по Григорианския календар. След пролетното равноденствие на 22 март, Великденът е първата неделя след първото пълнолуние“,  разказа Ана Тоева.

Друго съществено отличие е, че българите католици не се кръстят отдясно наляво, а отляво надясно. Те не обикалят църквата на Великден, а палят пасхалния огън пред нея, след което влизат в затъмнения храм, който символизира Възкресението Христово.

Всички с голямо уважение споменават името на блажения епископ Евгений Босилков, който е направил много за общността. „Благодарение на него беше развита голяма социална, спортна и културна дейност. Той допринесе много за развитието на Бърдарски геран“, посочи Мария Пенкова. І БГНЕС