Клиничните пътеки са вредни за българското здравеопазване, те не осигуряват качествено лечение и не са подходящи за заплащане на медицинската помощ.

Въпреки увеличаването на парите за здравеопазване, пациентите не получават по-високо качество на здравната услуга.

Това заяви д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването (2010-2012 г.) и бивш изпълнителен директор на УСБАЛО (2017-2022 г.). Той е акушер-гинеколог с над 35 години медицински опит. С него разговаряме за парите в здравеопазването.

Бюджетът на НЗОК е скочил 2,6 пъти за 10 г.

За здравеопазване България харчи през 2021 г. 2479 долара на глава от населението, Гърция – 2973 долара, Турция – 1827 долара, Германия – 8011 долара, средно за ЕС – малко над 4000 долара на глава от населението.

През 2023 г. се предвижда бюджетът на НЗОК да бъде 7,27 милиарда лева. През 2013 г. е бил 2,71 млрд. лв. Имаме увеличение от 2,68 пъти. През това време имаме и инфлация, която за периода от януари 2013 до януари 2023 г. е била 35,7%. Разходите за здравеопазване значително надхвърлят инфлацията и влизат повече пари.

„За съжаление, с тези пари не получаваме по-високо качество на здравната услуга. От статистиката се вижда, че предотвратимата смъртност остава много по-висока в България, отколкото в ЕС. 231 души на 100 000 население, при средна за ЕС – 160 души. Виждаме го в продължителността на живота, във ваксинациите, средната продължителност на живота след онкологични заболявания“, отбеляза д-р Константинов.

В България най-много се доплаща за лекарства, но не в болниците, а в извънболничната помощ, т.е. лекарствата, които си купуваме.

„Това е 66,5% от всички доплащания. В България се плаща 759 долара на глава от населението на година за лекарства. Богата Франция – 766, Румъния – 570, богата Дания – 402 долара“, отбеляза бившият здравен министър.

Клиничните пътеки – търсете парите

Д-р Константинов определя клиничните пътеки като едно неудачно и вредно решение за българското здравеопазване. Те са много лесен обект за манипулации, източване и „превъртане“ на пациенти, намек за получилия популярност израз – да го врътнем по клинична пътека.

Една от глупостите на клиничните пътеки е минималният престой. „Проблемът е, че много хора имат заболявания, които не могат да попаднат в този минимален престой. Обикновено човек остава в болница толкова време, колкото има нужда. Проблемът е, че има много хронични заболявания, които след като излязат от острата фаза трябва да продължат да бъдат лекувани. Ние такива легла нямаме“, заяви д-р Константинов.

Минималният престой има и друг негативен икономически ефект.

„По цял свят има следната тенденция – човек максимално бързо да оздравее, минимално време да бъде в болница и бързо да бъде върнат в реалния живот. Ние слагаме минимален престой на състояния, които, ако отидете на частно да лекувате, ще престоите два-три часа в болница и на следващия ден ще сте на работа. Здравната каса при такива случаи изисква два дена престой. Два дена човек губи от работата, губи от производството, държавата реално се лишава от средства, които той ще произведе. Социалното осигуряване и работодателят трябва да платят. Това не се калкулира от никого. Ако погледнем картината, се виждат едни големи несъвършенства, по които се губят милиони, а може би и милиарди левове“, заяви бившият здравен министър.

Освен тези дефекти има още един, който е най-големият – те унищожават медицината.

„Всичко става формално, защото те имат формални изисквания – трябва да има толкова лекари, трябва да е предписано едно основно лекарство и едно допълнително. И започва едно лъжене. Когато започнеш да лъжеш за малки неща, крачката да го направиш за по-големи лесно може да бъде направена. За съжаление, един такъв дух на лъжа и статистика се култивира вече четвърт век в България“, подчерта д-р Константинов.

Няма никаква промяна, защото клиничните пътеки са лесни за добиване.

„България е една от държавите с най-много болници за лечение на глава от населението, с най-много легла за активно лечение в ЕС. В същото време непрекъснато се говори, че здравеопазването и пътеките са недофинансирани, а апетитите за разширяване на болничните структури – държавни и частни – са огромни. Това означава, че се печелят пари. Хората, които искат да печелят пари, не искат промени при клиничните пътеки“, поясни медикът.

Според него тук е важно какво иска държавата: „Дали иска да остави тези хора на печелят, или да каже, че първата функция на здравеопазването е хората да са здрави, за да произвеждат БВП“.

Той обърна внимание на парадоксалната ситуация у нас: разкриват се болници, въпреки, че се твърди, че това не е печеливша дейност. Тези болници не могат да се запълнят изцяло и стоят на 50-60% запълнени.

„Връзката са парите. Имаме 7 милиарда и още 3-4 милиарда, които хората доплащат. Когато имаш гарантирани 10 милиарда на година е ясно, че имаш огромни финансови интереси. За здравеопазването е основно да се гарантира на хората да са здрави, да отсъстват минимално от работа и да живеят по-дълго“, подчерта д-р Константинов. /БГНЕС