БНБ и банковият сектор са напълно готови както за процеса на обмяна, така и за действие в условията на еврозоната, заяви гуверньорът на централната банка Димитър Радев.

По отношение на номиналните критерии ние от началото на тази година консистентно изпълняваме критерия за ценова стабилност. Бюджетът за 2024 г. е изпълнен в рамките на 3% дефицит. По отношение на валутна стабилност, дълг към БВП и лихвени проценти по дългосрочните книжа ние традиционно изпълняваме критериите, при това със значителен положителен марж, припомни Радев.

По думите му, България е в солидна изходна позиция за присъединяване към еврозоната.

Особено в условията на глобална несигурност, интеграцията в силни съюзи като еврозоната придобива още по-голямо значение. Става въпрос за дълбоки и многопластови позитивни ефекти – както върху конкурентоспособността, така и върху средносрочните и дългосрочните икономически перспективи на страната, заяви Радев и продължи:  

Един от ефектите, който очакваме да се прояви в краткосрочен план, е по-добра достъпност и по-ниска цена на финансиране както за публичния, така и за частния сектор. Причините за това са две: очакваното повишаване на кредитния рейтинг на страната и понижаването на задължителните минимални резерви на банките. 

В по-стратегически план членството в еврозоната означава и по-голяма ценова и икономическа стабилност, както и по-голяма сигурност. Присъединяване към еврозоната е не просто важна стъпка в европейската ни интеграция – то е стратегическа възможност за повишаване на конкурентоспособността и дългосрочния икономически потенциал на страната, заяви шефът на БНБ по време на конференция, организирана от Американската търговска камара в България и Британско-българската търговска камара.

По отношение на инфлацията, гуверньорът на БНБ заяви, че прогнозата е да достигне 3.5% в края на тази година, а средногодишната инфлация да възлезе на 3.8%.

Основните фактори, които ще определят нарастването на потребителските цени, са цените на храните и услугите, като цените на услугите ще продължат да бъдат под влияние на нарастването на разходите за труд и силното потребителско търсене. През следващата година очакваме инфлацията да се забави до около 2.5% и впоследствие да остане на сходно ниво през 2027 г., каза Радев. 

Относно преките ефекти от митата на САЩ върху България, Димитър Радев коментира, като цяло търговската ни експозиция за пренасяне на ефекти от нови мита е сравнително ограничена, по-осезаеми могат да се окажат косвените ефекти, свързани с евентуално пренасочване на глобалните търговски потоци и евентуалното преструктуриране на веригите за доставки.

Делът на САЩ в общия ни износ на стоки през 2024 г. е около 2.5% или 1.2 млрд. щатски долара. Като проследим движението на добавената стойност на целия български износ, установяваме, че общо около 4% от него се потребява в САЩ – т.е. може да се заключи, че българският износ на стойност от около 1.8 млрд. долара е изложен потенциално на новия митнически режим, каза Радев и продължи: 

Важно е да уточним, че търговският баланс на стоки между България и САЩ за 2024 г. е положителен и възлиза на около 154 млн. долара. През настоящата година обаче търговският ни баланс вероятно ще стане отрицателен, след като се отчете стойността на вноса, представляващ военна техника. Например стойността на осемте самолета, чиято доставка вече започна през тази година, е 1.2 млрд. долара, а през 2027 г. се очаква доставката на още осем такива самолета на стойност 1.3 млрд. долара.

Добрата новина за България е, че в подобна сложна глобална среда макроикономическата позиция на страната е стабилна. 

Според Димитър Радев най-доброто развитие е да бъде постигнато споразумение между Европейския съюз и САЩ, което да доведе до облекчаване на митническите бариери, а в най-добрия случай – до въвеждане на нулеви мита. | БГНЕС