Последните дискусии в Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония бяха напълно безплодни поради позицията на колегите от Скопие. По същество нямаше продуктивна атмосфера. Колегите от РСМ отказаха обсъждане на съвместни чествания на личности, които имат юбилеен характер през 2025 г.

Това заяви пред БГНЕС доц. Наум Кайчев, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и зам.-председател на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония. Последното ѝ заседание се проведе на 10 и 11 април в София.

Доц. Кайчев отрече срещата да е преминала в „конструктивна атмосфера“, както твърди екипът на Северна Македония, оглавяван от проф. Ванчо Георгиев.

„На срещата бяха дискутирани бележките към учебниците за VII-о отделение в Република Северна Македония, отнасящи се до Средновековието и по-специално въпросите за Охридската архиепископия. За съжаление, дискусиите бяха напълно безплодни поради позицията на колегите от Скопие за избягване на постигнати предварителни съгласия и отклоняване от историческите свидетелства. По същество нямаше продуктивна атмосфера. Опорните им точки са далеч от обсъжданата проблематика и доминиращото виждане в съвременната световна историография поради отдалечаването от конкретните исторически извори. От наша страна беше предложено да бъдат обсъдени чествания на личности, които имат юбилеен характер през 2025 г., но от страна на колегите от Република Северна Македония това беше отхвърлено. Става дума за личности като Никола Карев и Марко Цепенков“, обясни доц. Кайчев.

Зам.-председател на Съвместната историческа комисия посочи, че в близко бъдеще не се виждат възможности за прогрес и за напредък.

„Нашата Комисия е само част от двустранните отношения. Напредък би бил възможен само при промяна на средата и в контекста на двустранните отношения. Самият факт, че колегите зависят от обществените и политически настроения в Република Северна Македония, е повече от показателен. Към предишния състав на Комисията (от страна на РСМ) имаше обвинения и от политическо естество. Те бяха сменени при много категоричен начин при промяната на политическото ръководство. Това не означава, че не трябва да се настоява за изпълнение на Договора за приятелство и добросъседство, който предвижда честване на съвместни исторически личности и събития от двете страни. Съвместната историческа комисия е създадена, за да подпомага този процес, за да обосновава формулировки за съвместни чествания. С отказа на колегите за обсъждане на такива личности и събития няма принос към изпълнение на Договора“, категоричен е доц. Кайчев.

БГНЕС припомня, че Съвместната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси беше създадена в резултат на подписания на 1 август 2017 г. Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество.

Предишното заседание на Комисията се проведе през февруари тази година в Скопие. Следващата среща е планирана за юни, отново в Скопие. | БГНЕС