Да постигнат премахване на санкциите срещу Милорад Додик от 2017 г. и Желка Цвянович от 2023 г., се казва в разследавне на Радио Свободна Европа.

Според същите публични данни, в този случай договорът, подписан от Даниел Драгичевич, началник на кабинета на Милорад Додик, тази агенция е наета, за да "насърчи диалога" между сръбския ентитет Босна и Херцеговина и администрацията на новия американски президент Доналд Тръмп, но също така да преразгледа Дейтънските споразумения, както и ролята на Върховния представител в Босна и Херцеговина. Липсата на съгласувана стратегия за лобиране от Босна и Херцеговина на международната сцена, особено със Съединените щати и Европейския съюз, отразява сложната политическа ситуация в страната.

Според политическия анализатор Аднан Хускич, едностранчивото лобиране от страна на Милорад Додик и сръбското ръководство може в крайна сметка да допринесе за смъртта на Босна и Херцеговина. "Тук не става въпрос за интересите на страната. Точно обратното е, имат значение само интересите на Република Сръбска, интересите на определена група в Босна и Херцеговина", казва той.

"Във външната политика нямаме нито стратегия, нито закон. Това е отражение на пълната какофония, която цари в Босна и Херцеговина, и различните политики, следвани от тези, които трябва да представляват държавата“, обяснява от своя страна политическият анализатор Таня Топич от Баня Лука.

Нищо ново под слънцето обаче. РС лобира в САЩ от години. Договори с McGinnis Lochridge бяха подписани в Тексас през 2019 г. и 2022 г. за консултантски услуги за подобряване на имиджа на РС отвъд Атлантика. Данните от първия договор разкриват, че е плащало $80 000 на месец за една година, докато вторият показва, че $63 000 са били изплащани от хазната на дружеството всеки месец за правни съвети. Освен адвокатските кантори, през 2013 г. РС откри свое собствено представителство във Вашингтон.

При търсене на допълнителни подробности от кабинета на президента на РС бе казано, че правителството на автономната област не е ангажирало адвокатска кантора и не разполага с исканата информация за финансирането на тази операция. Публично публикуваният договор обаче описва условията за плащане: 50% от общата сума е платена при подписването на договора, а остатъкът е разпределен в три плащания, на 3 април, 3 юли и 3 октомври 2025 г.

Според Таня Топич изпращаната информация от отделни лица е отвратителна. Те действат в разрез с интересите на държавата Босна и Херцеговина, сръбските лидери се възприемат като лобисти, обслужващи външни субекти, действащи срещу собствената им държава. "Повечето от нашите посланици се чувстват длъжни да действат според указанията, дадени им от лидерите на политическите партии“, подчертава тя. Всъщност няма вътрешен консенсус по много въпроси, като например евентуалното интегриране на Босна и Херцеговина в НАТО.

Местните политически играчи често се оплакват един от друг на международната сцена и в речите си понякога отправят противоречиви послания към САЩ или Европейския съюз. През 2022 г. например израелското посолство в Тирана подкрепи предложените от Хърватския демократичен съюз /ХДС/ на Босна и Херцеговина изменения на избирателния закон на Босна и Херцеговина. По това време министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Бисера Туркович, член на Партията на демократичното действие, призова израелското посолство да даде обяснения за позицията си.

Милорад Додик, който по това време беше член на федералното председателство, а оттогава (отново) стана президент на РС, не се съгласи с подхода на министъра и я разкритикува остро, като заяви, че тя се опитва да навреди на добрите отношения между Босна и Херцеговина и Израел. Неговият заместник, Йосип Бъркич, член на ХДС, в разговор с израелския посланик заяви, че позицията на Бисера Туркович не отразява позицията на държавата Босна и Херцеговина, а на една политическа партия. За Таня Топич лидерите на страната всъщност изнасят жалко представление, това на един разбит оркестър, в който всеки свири своята песен, където всеки подкрепя позициите на своята партия, основани на етнонационални критерии.

„Няма съгласие между политическите споразумения за определяне на общи правила и цели в областта на външната политика“, изразява съжаление тя. Аднан Хускич също смята, че Босна и Херцеговина трябва да се споразумее за обща позиция, на която всички да се подчинят, но външната политика е само отражение на нестабилните отношения в страната. „Тя подчертава всички наши вътрешни разногласия“, обяснява той.

Саша Магазинович, член на Камарата на представителите на Босна и Херцеговина, отбелязва, че „различните политически групи имат антагонистични интереси, които защитават с всички средства“. Често се случва различни политически играчи да защитават различни гледни точки по един и същи въпрос.

На пресконференция на 24 януари министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович заяви, че ще използва всички лостове, с които разполага, за да провежда лобистки кампании, по-специално чрез посланици, считани за „сериозни“, като Свен Алкалай и Златко Лагумджия, но също така и с помощта на двама бивши министри на външните работи, които оглавяват дипломатически и консулски мисии.

„През последните шест месеца се опитваме да комуникираме възможно най-ефективно с администрацията на Тръмп, по-специално чрез държавите, с които знаем, че имат преки контакти. Например, помолих външния министър на Саудитска Арабия да отвори канал за комуникация с администрацията на Тръмп, защото те са в добри отношения. Направихме същото и с няколко други арабски държави, като очакваме и подкрепата на Турция“, обясни той. Няколко дни по-рано, по време на телевизионна изява, той посочи, че Босна и Херцеговина не разполага с достатъчно средства за финансиране на групи за натиск. Според него лобирането невинаги изисква парични инвестиции и може да се осъществява по други начини.

Експертите обаче са разделени по въпроса за лобирането без подкрепата на групи за натиск. Аднан Хускич смята, че неформалното лобиране е също толкова важно, колкото и официалното, и че дипломацията играе важна роля, особено чрез контакти с хора от Босна и Херцеговина. „Тези контакти са много важни. Имаме голяма диаспора, много от чиито членове започват да се утвърждават в страните, в които живеят. Имаме хора, които имат пряка връзка с висшите органи на властта в различни страни и по света, което е много важно.“

Таня Топич също така смята, че има силна тенденция да се търсят „приятелски страни“, вместо да се плаща на групи за натиск. „Тези връзки, създадени с т.нар. приятелски държави, които ще лобират от наше име, са резултат от форма на импровизация, пряка последица от липсата на регулация на лобирането“, каза още тя. I БГНЕС