Групата на „бившите хора“ е един много пъстър конгломерат и по тази причина до ден-днешен нямаме точна оценка на броя на репресираните след преврата на 9 септември 1944 г.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът и социолог доц. Мартин Иванов, автор на книгата „Бившите хора“ на концлагерна България“.

„Бивши хора“ е термин, станал популярен покрай великолепната монография на проф. Вили Лилков и разследващия журналист Христо Христов. Той се използва от комунистическата Държавна сигурност за класовите врагове на БКП: представители на стария режим, които трябва да бъдат разбити и унищожени, за да се отвори път на новото – представителите на новата пролетарска аристокрация.

„Бившите хора“ са много пъстра в социално отношение група. Сред тях има както едри банкери, фабриканти и търговци, така и обикновени хора, които са попаднали съвсем случайно заради лични вражди, семейни кавги и дори любовни проблеми. Това ви кара да настръхвате още повече, защото нещата не са подредени идеологически, както си мислим, т.е. да бъдат унищожени само експлоататорите на работническата класа“, обясни доц. Иванов.

Според него в нашите балкански измерения нещата са изключително персонифицирани. „Така се открива една възможност след 9 септември 1944 г. да облечеш своите семейни, фамилни, съседски и любовни проблеми в някакви идеологически приемливи дрешки и да се саморазправиш или да задоволиш някаква потискана завист към твой съсед или познат, който се справя по-добре от теб“, добави доц. Иванов.

Групата на „бившите хора“ е един много пъстър конгломерат и по тази причина нямаме точни оценки. „Според оценките на самата ДС тези хора варират от 50 000 до 250 000 души в рамките на 2-3 години. Ако използваме данните за социалния профил на хората, според преброяването от 1946 г., може би става дума за около 500 000 и това е когато България има население между 6 и 7 млн. души. Т.е. тук в никакъв случай не става дума за тривиално малка група“, подчерта историкът.

Според него е най-малко странно, че за последните 35 години след 1989 г. продължава да се мълчи. „Много оглушително се мълчи, някак си нарочно. Самите хора изпитват неудобство, притеснение от съдбата на своите прародители, които са минали през тази месомелачка. Нашето общество също безкрайно лесно забравя тези истории, а няма никаква гаранция, че те няма да се повторят“, предупреди доц. Иванов и добави:

„Проблемът е, че ние имаме една мозаечна, непълна, нездрава представа за нашата история, която се лашка между свръхгероизирането и комплексите за малоценност, а всъщност мнозинството, когато има някакъв празник бил той 6 септември, или 22 септември, или не знаят за какво става дума, или го възприемат за поредния почивен ден“.

По тази причина той смята, че историята може да стигне по-дълбоко до хората през личните и фамилните разкази. Доц. Иванов избира именно този път, за да възстанови и разкаже трагичната съдба на „бившите хора“. Историкът е потресен от безразборността на репресиите. „Тя е наистина шокираща, защото в крайна сметка всеки един може да попадне под нейните удари“, заяви доц. Иванов и привежда пример с човек, който е работил в трамвайно депо, разделил се с приятелката си, която става партизанка и го ликвидира в първите часове на 9 септември.

Другото, което прави особено впечатление са историите на хората, които са оцелели, които са имали щастието да не минат през концентрационните лагери или през скотобойната на тези нерегламентирани убийства, на хората, които са били принудени да напуснат дома си, защото къщата им е била харесана от някое ново партийно величие. „Наскоро, минавайки покрай дома на един от най-известните кметове на София Иван Иванов, се замислих какво се е случило след като са изгонили неговите наследници. Влизат новите и първото нещо, което правят е да отворят чекмеджетата, да си харесат нещата и да изхвърлят албума със снимките и всякакъв спомен за бившите собственици, за да маркират тази нова територия по един изключително жалък битов начин“, сподели доц. Иванов.

В резултат на комунистическите репресии е унищожен цветът на нацията, който се е формирал в един период от малко повече от два века – 100-150 години Възраждане и на още 66 години свободен национален живот. „Става дума за един европейски елит. Виждал съм снимки на хора, празнуващи нова година в Гранд хотел България, които са облечени като за дипломатически прием. Един европейски елит, който буквално за часове е свален от високите етажи на българското общество долу в подземията, а даже някои от тях буквално под земята“, заяви доц. Мартин Иванов.

Премиерата на книгата „Бившите хора“ на концлагерна България“ ще се състои на 7 февруари от 17.30 часа в Огледалната зала на СУ „Св. Климент Охридски“. /БГНЕС