Окончателните данни на Евростат, публикувани на 17 юли, показаха, че годишната инфлация в еврозоната се е забавила от 3,2% през май до 2,8% през юни. Това е първото понижение, откакто ценовият ръст започна да се ускорява през януари, по-малко от седмица преди Европейската централна банка (ЕЦБ) да обяви решението си за паричната политика в четвъртък, съобщи "Евронюз". 

Данните сочат по-скоро към пауза в повишаването на лихвените проценти. Основната инфлация, която изключва енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия, се е забавила от 2,6% до 2,4%. Инфлацията при енергията е спаднала от 10,8% до 8,5%, а при услугите – от 3,5% до 3,2%. Общият темп на инфлация е намалял в 22 от 27-те държави членки на ЕС.

Сред четирите най-големи икономики в еврозоната инфлацията е била 2,4% в Германия, 2% във Франция, 3% в Италия и 3,6% в Испания.

Данните са важни на фона на предходните събития. През юни ЕЦБ повиши депозитната си лихва от 2% на 2,25% – първото увеличение от близо три години – след като войната в Иран доведе инфлацията в еврозоната до 3,2% през май, най-високото ниво от септември 2023 г.

Ново напрежение около Иран

Основното усложнение е, че шокът, довел до това повишение, отново се появява.

Цените на петрола достигнаха близо 120 долара за барел през март, преди да спаднат до около 72 долара след временното мирно споразумение в края на юни. Примирието обаче сериозно се разклати през този месец.

САЩ и Иран си размениха нови удари, Техеран атакува кораби и заплаши износа на енергийни ресурси в региона, а Вашингтон възстанови санкциите и засили военноморската блокада. Това доведе до покачване на цената на петрола Brent до 87 долара за барел в петък.

Според ING новата ескалация увеличава вероятността от изненадващо повишение на лихвите от ЕЦБ в четвъртък, макар че банката все още очаква запазване на настоящите нива. Второ увеличение се смята за по-вероятно през септември.

Юли също не е заседание, на което се представят нови икономически прогнози, което дава възможност на регулаторите да изчакат повече данни, преди да предприемат допълнителни действия.

Какво сигнализира Лагард

На форума на ЕЦБ в Синтра преди няколко седмици президентът на банката Кристин Лагард заяви, че увеличението на лихвите през юни не е било „застрахователен ход“, а реакция на реален инфлационен проблем.

Тя посочи, че прогнозите на ЕЦБ показват връщане на инфлацията към целта от 2% едва в края на 2027 г., и то само ако паричната политика бъде допълнително затегната.

Лагард отказа да се ангажира с конкретен курс на действие, като заяви, че „предварителните насоки не са на дневен ред“ и че решенията ще продължат да се вземат на база на постъпващите икономически данни.

ЕЦБ остава единствената голяма западна централна банка, която реално е предприела повишение на лихвите.

Федералният резерв на САЩ остави основната си лихва без промяна на ниво 3,50–3,75% през юни, на първото заседание под ръководството на Кевин Уорш, въпреки че неговият по-твърд тон разтревожи пазарите.

Банката на Англия също запази лихвата си на 3,75% с гласуване 7-2, като двама членове на ръководството предпочетоха увеличение до 4%. Междувременно Японската централна банка повиши основната си лихва до най-високото ниво от 31 години – 1%. | БГНЕС