"Европа се намира в критичен момент от своята история. Американският щит се изплъзва, Украйна рискува да бъде изоставена, а Русия се засилва.

Вашингтон се е превърнал в двора на Нерон: заклет император, послушни придворни и шут на кетамин, натоварен със задачата да прочисти държавната администрация. 

Това е трагедия за свободния свят. Но преди всичко това е трагедия за Съединените щати.

Посланието на Тръмп е, че да бъдеш негов съюзник е безсмислено, тъй като той няма да те защитава, ще ти налага по-високи мита, отколкото на враговете си, и ще заплашва да завземе териториите ти, докато подкрепя диктаторите, които те нападат. Така нареченият крал на сделката демонстрира какво представлява „покорното“ изкуство на сделката.

Той вярва, че ще сплаши Китай, като капитулира пред Путин, но Си Дзинпин, ставайки свидетел на такъв срив, несъмнено ускорява подготовката за нахлуване в Тайван.

Никога в историята президент на Съединените щати не се е предавал на враг. Никога досега не е подкрепял агресор срещу съюзник. Никога досега не е потъпквал американската конституция. Той издаде толкова много незаконни укази, уволни съдиите, които можеха да му се противопоставят, уволни цялото военно ръководство наведнъж, отслаби всички противостоящи сили и пое контрола над социалните медии. Това не е просто нелиберален уклон. Това е началото на завладяването на демокрацията. Нека не забравяме, че бяха необходими само един месец, три седмици и два дни за да се срине Ваймарската република и нейната конституция.

Аз вярвам в устойчивостта на американската демокрация и страната вече протестира. Но само за един месец Тръмп нанесе повече щети на Америка, отколкото за четирите години на предишния си мандат. 

Бяхме във война с диктатор, сега се борим срещу диктатор, подкрепян от предател.  Докато Тръмп потупваше Макрон по гърба в Белия дом, Съединените щати гласуваха в ООН заедно с Русия и Северна Корея срещу европейците, които настояваха за изтегляне на руските войски.

Два дни по-късно Тръмп изнесе морална и стратегическа лекция на военния герой Зеленски, а след това го изгони като небрежен лакей, като каза: Подчинявайте се или напускайте.

След това той направи още една стъпка към позора, като спря доставката на обещаните оръжия. Какво трябва да направим пред лицето на това предателство? Отговорът е прост: да бъдем твърди.

И най-вече да не се заблуждаваме. Поражението на Украйна ще бъде поражение на Европа. Балтийските страни, Грузия и Молдова вече са в списъка. Целта на Путин е да се върне в Ялта, където половината континент беше отстъпен на Сталин. Глобалният Юг очаква изхода от този конфликт, за да реши дали трябва да продължи да уважава Европа, или вече е свободен да я потъпква. Това, което Путин иска, е да сложи край на реда, установен от Съединените щати и техните съюзници преди 80 години, чийто първи принцип беше забраната за придобиване на територии със сила.

Този принцип е в самата основа на ООН, където днес американците гласуваха в полза на агресора и против жертвата, защото визията на Тръмп съвпада с тази на Путин: връщане към сферите на влияние, където големите сили диктуват съдбата на по-малките държави. „Аз вземам Гренландия, Панама и Канада! Ти вземаш Украйна, Прибалтика и Източна Европа. Той взема Тайван и Южнокитайско море.“

В Мар-а-Лаго олигарсите се забавляват с голф. Това се нарича „дипломатически реализъм“. Следователно сме сами. Но твърдението, че съпротивата срещу Путин е невъзможна, не е вярно. Противно на кремълската пропаганда, Русия се бори. За три години така наречената втора най-добра армия в света успя да спечели само няколко трохи от население, което е три пъти по-малко от нея. С лихвени проценти от 25 %, срив на валутните и златните резерви и демографска криза Русия е на ръба.

Американският спасителен пояс за Путин е най-голямата стратегическа грешка, правена някога по време на война.

Шокът е тежък, но има и добродетел. Европейците излизат от отрицанието. За един ден в Мюнхен те разбраха, че оцеляването на Украйна и бъдещето на Европа са в техни ръце и че имат три императива:

Първо, ускоряване на военната помощ за Украйна, за да се компенсира американското изоставяне, да се гарантира нейното задържане и, разбира се, да се осигури нейното и европейското място на масата за преговори. Това ще струва скъпо. То ще изисква прекратяване на табуто върху използването на замразени руски активи. То ще изисква заобикаляне на съучастниците на Москва в самата Европа чрез коалиция от желаещи държави, в която, разбира се, ще бъде включено и Обединеното кралство.

Второ, изискайте всяко споразумение да включва връщане на отвлечените деца и затворници и абсолютни гаранции за сигурност. След Будапеща, Грузия и Минск знаем каква е стойността на споразуменията за Путин. Тези гаранции трябва да бъдат подкрепени с достатъчна военна сила, за да се предотврати нова инвазия.

И накрая, и най-неотложно, защото ще отнеме най-много време, трябва да възстановим пренебрегваната европейска отбрана, която от 1945 г. насам разчита на американския чадър и е саботирана след падането на Берлинската стена. Това е херкулесова задача, но именно по нейния успех или неуспех ще се съди за лидерите на днешна демократична Европа в учебниците по история. Фридрих Мерц заяви, че Европа се нуждае от свой собствен военен съюз. Това е признание, че Франция е била права в продължение на десетилетия, като е защитавала стратегическа автономия. Сега той трябва да бъде изграден.

Ще са необходими огромни инвестиции, укрепване на Европейския фонд за отбрана извън критериите за дълга от Маастрихт, хармонизиране на системите за въоръжение и боеприпаси, ускоряване на членството на Украйна в ЕС, тъй като сега тя разполага с най-голямата армия в Европа, преосмисляне на ролята и условията за ядрено възпиране въз основа на френския и британския капацитет и възобновяване на програмите за противоракетна отбрана и сателити.

Планът, обявен от Урсула фон дер Лайен, е отлична отправна точка. Ще е необходимо много повече. Европа ще се превърне отново във военна сила само ако отново стане индустриална сила. Накратко, трябва да приложим доклада на Драги наистина.

Но истинското превъоръжаване на Европа е нейното морално превъоръжаване. Трябва да убедим общественото мнение в лицето на умората и страха от войната и особено срещу сътрудниците на Путин както в крайната десница, така и в крайната левица.  Те отново застанаха в Народното събрание, господин министър-председател, пред Вас и се обявиха срещу европейското единство и европейската отбрана. Те твърдят, че искат мир. Това, което не казват нито те, нито Тръмп, е, че техният мир е капитулация, мир на поражението, замяна на Зеленски на дьо Гол с украински Петен, който е на разположение на Путин. Мирът на колаборационистите, които в продължение на три години отказват да подкрепят украинците по какъвто и да е начин. Това ли е краят на Атлантическия съюз?

Рискът е голям. Но през последните дни публичното унижение на Зеленски и поредицата от необмислени решения, взети през последния месец, най-накрая подтикнаха американците към действие. Проучванията на общественото мнение рязко намаляват, представителите на Републиканската партия са посрещани от враждебно настроени тълпи в своите райони, дори Fox News започват да се отнасят критично.

Тръмпистите вече не са в разцвета на силите си. Те контролират изпълнителната власт, Конгреса, Върховния съд и социалните мрежи. Но в американската история защитниците на свободата винаги са надделявали. Те започват да се издигат отново. Съдбата на Украйна се решава в окопите, но тя зависи и от онези в САЩ, които се борят за демокрация, а тук - от способността ни да обединим европейците, да намерим средства за колективната ни отбрана и да върнем на Европа ролята на велика сила, каквато някога е била и се колебае дали да стане отново.

Нашите родители победиха фашизма и комунизма с цената на големи жертви. Задачата на нашето поколение е да победи тоталитаризмите на XXI век. 

Да живее свободна Украйна, да живее демократична Европа.“ I БГНЕС

Изказване на Клод Малюре, дългогодишен кмет на град Виши, а сега сенатор във Франция.