Нападението на Израел срещу Газа е руска матрьошка на ужасите, в която са прибрани много жестокости. Описана от ООН като "гробище за хиляди деца", където повече от половината от сградите в северната част на Газа са разрушени или повредени, а 70 % от атакуваното население е загубило достъп до чиста вода, Газа не страда от липса на ужаси, но изпитва жестока липса от най-необходимото за живота.

Масовото избиване на журналисти е един от тези ужаси. Според Комитета за защита на журналистите (КЗЖ) това е най-смъртоносният конфликт за медийните работници, който някога са регистрирали. Общо най-малко 57 журналисти - 50 палестински и 7 чуждестранни - са загинали по насилствен начин; други 100 са били ранени, и всичко това само за седем седмици. За да представим тези цифри в перспектива, според Международната федерация на журналистите през цялата 2022 г. в световен мащаб са били убити общо 68 медийни работници.

Трябва да се запитаме къде е журналистическата солидарност? Когато Израел забрани на чуждестранните репортери да влизат в Газа, палестинските журналисти бяха оставени да рискуват живота си, за да свидетелстват пред света. Без тях никоя медийна организация нямаше да разполага с материали, които да отразяват точно тази катастрофа. Както се изразиха "Репортери без граници", Израел е "близо до това да наложи пълно медийно затъмнение в Газа". Палестинските разказвачи на истината са единствените, които стоят на пътя, и един по един гласовете им са заглушавани. Къде са пламенните писма, осъждащи това безпрецедентно клане в клането?

В началото на този месец Бенямин Нетаняху каза на израелските цивилни граждани и войници да "помнят какво ви направи Амалик", като припомни пасаж от Библията, в който Бог нарежда на израелците да отмъстят за нападението на амаличаните, като умъртвят "мъже и жени, деца и бебета". Израелските ракети неведнъж са прилагали тази заповед на практика. Мохамед Муин Аяш беше журналист и фотограф на свободна практика: той загина преди шест дни, на 23 ноември, заедно с 20 членове на семейството си, когато израелски въздушен удар разруши дома му.

Преди седмица същата съдба сполетя Алаа Тахер Ал-Хасанат, друга журналистка, убита заедно със семейството си, а преди три седмици Мохамед Абу Хасира, репортер на информационна агенция, беше убит заедно с 42 членове на семейството си. Когато Ваел Ал-Дахдух - ръководител на бюрото на "Ал Джазира" в Газа - губи съпругата, децата и внука си при израелски въздушен удар, след като те се подчиняват на заповедта да избягат на север, той се връща на работа на следващия ден.

Лесно е да се заключи, че това отвратително ниво на смъртност е просто показателно за уникално убийствено военно нападение. Всъщност повече от 100 хуманитарни работници на ООН са загинали по време на конфликта, което е най-високият брой жертви в един конфликт в историята на ООН; а според достоверни оценки повече от 20 000 жители на Газа са мъртви или се предполага, че са загинали, докато са погребани под развалините. Тъй като Израел твърди, че е убил само между 1000 и 2000 бойци на Хамас, безразборният характер на офанзивата му не може да бъде оспорен с доверие.

Но помислете как - дори преди сегашното кръвопролитие - израелският огън е убил 20 журналисти за близо 22 години, като извършителите никога не са били обвинени или подведени под отговорност. Най-известният пример е Ширин Абу Аклех, палестинско-американски кореспондент на "Ал Джазира", простреляна в главата от израелските сили, които първоначално отричат да носят отговорност, което не е изненадващо, като се има предвид отдавна установеният им модел на измама. Последвалото разследване, проведено от Forensic Architecture и Al-Haq, установи, че убийството ѝ е било умишлено.

Също така имайте предвид, че преди месец израелските власти заявиха на медийните организации, че не могат да гарантират безопасността на техните журналисти. Помислете как 50 медийни офиса са били напълно или частично разрушени. Помислете и за това как израелските власти невярно твърдят, че журналисти на свободна практика, работещи за New York Times и Reuters, са знаели предварително за нападенията на Хамас. Произраелската неправителствена организация, която направи тези твърдения, ги оттегли, но не и преди министърът на комуникациите на Израел да ги постави на прицел, като ги определи като "терористи, маскирани като журналисти", които трябва да понесат съответните последствия.

При толкова много пролята кръв може да изглежда трудно да се докаже, че журналистите са пряка мишена. Но когато миналата седмица репортер и оператор бяха убити при по-малко хаотични условия в Ливан, "Репортери без граници" заключи, че те са били "изрично насочени" към израелски удари. Нищо чудно, че много групи за защита на журналистите вярват, че това е вярно. Осъждайки "най-шокиращото и ужасно убийство на журналисти", за което знае, Тим Доусън от Международната федерация на журналистите изрази "истинското си опасение, че е налице умишлен опит да се опита да отклони погледа на света от Газа". Председателят на КЗЖ Джоди Гинсбърг също заяви, че е "дълбоко обезпокоена" от твърденията, че журналистите са умишлено подложени на атаки.

И едва ли е конспиративно да се предполага, че Израел би имал полза от заглушаването на журналистите в Газа. Американската медия "Политико" съобщи, че администрацията на Байдън се опасява, че "непредвидена последица" от настоящата пауза е, че журналистите ще получат "по-широк достъп до Газа и възможност да осветлят допълнително разрушенията там и да обърнат общественото мнение срещу Израел". Подобно мислене неминуемо се споделя от израелските управници. В края на краищата те зависят от западните оръжия, помощи и дипломатическа подкрепа. Ако европейското и американското обществено мнение се обърне срещу тях, всичко това ще бъде застрашено. Затворете очите и ушите на Газа и жестокостите, извършвани от израелските въоръжени сили, ще останат в сянка. Без екип от камери на място, например, Sky News никога нямаше да съобщи този уикенд за израелските снайперисти, стрелящи по невъоръжена тълпа.

И така, отново, къде е масовата журналистическа солидарност? Макар че международните групи за защита на журналистите се изказват похвално, те нямат достатъчно видимост в масовия сектор. Къде са пламенните редакционни статии във вестниците, осъждащи това конкретно злодеяние, телевизионните емисии, които привличат вниманието към него, видните журналисти, които призовават за солидарност и защита? Репортерите и фотожурналистите от Газа са най-смелите от всички и над много от тях виси смъртна присъда: ако примирието се провали, още журналистически кариери ще бъдат насилствено прекратени. Западните политици и многобройните медии вече изпратиха на света ясно послание, че стойността на палестинския живот е почти безсмислена. Това се отнася и за убитите журналисти от Газа, които осветяваха ужасите, които иначе щяха да останат в тъмнина, дори когато бяха гасени един по един./БГНЕС

--------------------------------------

Оуен Джоунс, „Гардиън“