„Българското представяне до момента е в рамките на нормалното. Досега няма нито фурори, нито тотален провал. Всичко, което постигнахме на този етап е очаквано. За мен голямата изненада е гимнастичката ни Валентина Георгиева, която достигна финал и завърши на пето място, нещо което не се беше случвало от 1992 година. Това си е истински подвиг. Другото хубаво нещо беше момичето в гребането (Десислава Ангелова), която също влезе в битката за медалите. За разочарования не можем да говорим“, е кратката оценка на Георги Банов за представянето на българите в Париж до момента. Колегата журналист от в. "24 часа" е отразявал много големи шампионати, включително 15 Олимпиади. 

Той е категоричен, че родните атлети не трябва да бъдат натоварвани с излишни очаквания.

„Боксьорите, които отпаднаха - Радо Росенов и Рами Киуан, бяха на ръба. Мачовете, които двамата загубиха бяха или-или. Беше важно кой ще вкара първия сериозен удар в първия рунд. Момичетата (Станимира Петрова и Светлана Станева) се биха страхотно. Съдийските решения и за двете загуби са абсолютно спорни. Най-вече на Станева. За леката атлетика - всичко е в рамките на очакваното. Божидар Саръбоюков все пак е дебютант. На Габриела единият опит й го дадоха фаул за пет милиметра, които никой не видя. А, той беше 14 и отгоре и щеше да влезе във финала на троен скок. От плувците може би очаквахме повече, но да не забравяме, че имаме девето място на Олимпиада, което те нарежда в световния елит на един от най-престижните спортове. Не мога да кажа, че някой е допуснал фатален провал и заслужава да го наречеш турист, както обичаме в България“, продължава Банов, след което логично стигаме скандала със Светлана Станева, която беше брутално ощетена срещу скандалната тайванката Ю Тин Лин и остана на крачка от медалите в категория до 57 кг.

„Скандалът е неразбираем за мен. От една страна е ясно - има документи, че тези две състезателки (Имане Хелиф и Ю Тин Лин) са мъже, точка! Биологични мъже, точка! От друга страна виждаш, че те са се състезавали много години при жените и ми е чудно как са ги допускали толкова време по турнири. Има нещо, което е тъмно, неизказано... Някой премълчава нещо. От ИБА са ги извадили през миналата година, но те се състезават от много преди това. Играли са на предната Олимпиада. В крайна сметка са им направени тестове, които обаче МОК не признава. За мен най-честно щеше да е двете да бъдат подложени на проверка на място. Има достатъчно развити лаборатории. Отиват правим им се един тест, излиза резултата и там пише - жена или мъж", смята Банов.

За предстоящото българско участие, той казва: „Най-силните дни за България на олимпиади са последните дни. Може да очакваме и титли, и медали. Естествено, винаги може да стане грешка, но това е част от спорта. Не трябва да се забравя едно - правим сравнения със Сеул, когато имаме най-много спечелени медали. Тогава на Олимпиада се ходеше ей така, нямаше квалификации с убийствени нормативи. Три години си се борил за това място. В борбата, например има по 16 борци в една категория. Ами, България в кое е в топ 16 в света, за да искаме спортистите ни да са там? Може би само по инфаркти и инсулти. Нито по БВП, по нищо... Спортистите, ни, които са тук трябва да се уважават, че са спечелили тези квоти, които не се дават никак лесно. Четох някъде, че са дадени 100 млн. за олимпийска подготовка и какво ще получим срещу това. Ами, 50 млн. евро е бюджетът само на федерацията по борба на Турция за тази година“.

„Като изключим българското участие, най-интересното до момента на Олимпиадата е, че местните се правят на много велики, а не са“, разкрива Банов и дава следния пример: „Един ден сме на Ролан Гарос и фотографа Косьо Андонов звъни и казва: Тук на приложението излезе, че при вас вали и няма мачове. Отговорът беше: Тук пече слънце и мачове има. Докато на други Олимпиади хаосът приключва за два-три дни, в Париж си въври с пълна сила по-малко от седмица преди края на Игрите“.

За финал той споделя и кой е моментът, с който ще запомни тази Олимпиада, ако тя свършваше днес: „С мача на Хавиер Ибаниес за медала, когато в последния рунд разказа играта на японеца“. | БГНЕС