Глобалните планове за по-високи данъци за милиардерите и мултинационалните компании, се провалят, начело със Съединените щати под ръководството на президента Доналд Тръмп.

Милиардерът и магнат в областта на недвижимите имоти изтегли САЩ от международно споразумение за данъчно облагане на мултинационалните компании и заплаши с мита държавите, които са взели на прицел американските технологични гиганти.

Ето как стоят нещата в момента:

Данъци за големите технологи

Множество държави по света обвиняват Amazon, Microsoft, собственика на Google Alphabet и компанията майка на Facebook Meta, че заобикалят местните данъци.

На 21 февруари Тръмп отправи предупреждение към страните, които се готвят да ударят големите технологични и други американски компании с глоби или данъци. Според него тези планове са „дискриминационни и непропорционални“ или имат за цел да прехвърлят средства към местни компании.

„Моята администрация ще действа, като наложи мита и предприеме други ответни действия, необходими за намаляване на вредите за Съединените щати“, заяви Тръмп

Този въпрос задълбочава разрива между Вашингтон и неговите съюзници относно облагането на цифровите услуги.

По време на първия си мандат Тръмп заплаши да наложи мита върху вноса от САЩ на шампанско и френско сирене, след като Франция въведе данък върху цифровите услуги през 2019 г. Оттогава седем други държави последваха примера на Париж. Данъкът генерира 780 млн. евро (887 млн. долара) за френското правителство през миналата година.

Днес Европейският съюз заплашва да наложи данък върху компаниите в сферата на цифровите услуги, ако преговорите се провалят заради плановете на Тръмп да наложи 20-процентни мита върху стоки от ЕС.

Великобритания, която се надява да сключи търговско споразумение със Съединените щати, може да преразгледа собствения си данък, който в момента носи 800 млн. паунда годишно.

Британският министър на търговията Джонатан Рейнолдс заяви, че цифровият данък не е „нещо, което никога не може да се промени или за което никога не можем да разговаряме“.

Глобален корпоративен данък

През 2021 г. близо 140 държави сключиха сделка за данъчно облагане на мултинационалните компании - споразумение, договорено под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Споразумението на ОИСР има два „стълба“.

Първият предвижда данъчно облагане на дружествата в държавите, в които те реализират печалбите си - стъпка, целяща ограничаване на укриването на данъци. То е насочено предимно към технологичните гиганти.

Вторият стълб, който определя минимална глобална ставка от 15 %, е приет от около 60 икономики, включително Бразилия, Великобритания, Канада, ЕС, Швейцария и Япония.

Даниел Бън, ръководител на Tax Foundation, американски мозъчен тръст с нестопанска цел, заяви, че преговорите по прилагането на първия стълб „са в застой от известно време“, дори по време на президентството на Джо Байдън.

Американският икономист Габриел Цукман заяви пред АФП, че реакцията на ЕС през следващите седмици „ще бъде от решаващо значение“.

„Ако ЕС и други страни се откажат и позволят на американските мултинационални компании да се освободят от отговорност, това за съжаление ще означава край на това много важно споразумение“, каза той.

Облагане на богатите

Усилията за облагане с по-високи данъци свръхбогатите хора в света също са в застой.

Бразилия използва времето, когато председателстваше Г-20, за да прокара план за налагане на минимален данък от 2% върху нетната стойност на активите на физически лица с над 1 милиард долара - проект, който би събрал до 250 милиарда долара годишно според оценките.

Още администрацията на Байдън се възпротиви на плана и е малко вероятно той да получи някаква подкрепа днес, когато Тръмп - сам милиардер и привърженик на намаляването на данъците - е в Белия дом.

Почти една трета от милиардерите в света са от Съединените щати - повече от Китай, Индия и Германия взети заедно, според списание „Форбс“.

Френският икономист Томас Пикети предупреждава, че светът не може да чака Г-20 да се споразумеят.

„Трябва отделните държави да действат възможно най-скоро. Историята показва, че щом няколко държави приемат определен вид реформа, особено силни държави, тя се превръща в нещо като нов стандарт“, каза той. | БГНЕС, АПФ