Стратегическият план трябва да се отвори, земеделските екологични стандарти трябва да се коригират. Такава е позицията на Българския фермерски съюз. Това заяви в интервю за БГНЕС Георги Стоянов, председател на съюза.

„Една от позициите, които защитаваме на срещата на земеделските министри на ЕС, касае използването на дерогацията за прилагане на т.н. добрите земеделски екологични стандарти, които за 2023 г. и 2024 г. могат да се приложат. В този момент се дава възможност на България - ако ги защити и гласува тази промяна, да отворим Стратегическия план, и частта, която касае тези земеделски екологични стандарти, да бъде коригирана. Това отваряне трябва вече да се случи с по- широк диспут, разговор и предложения от страна на браншовите организации“, заяви Стоянов.

Той бе категоричен, че трябва да се обърне по-сериозно внимание към бранша животновъдство. „Средствата никога не са достатъчни. Имайки предвид икономическата обстановка, климатичните промени, войната в Украйна, всичко оказва ефект върху животновъдството ни. Този сектор трябва да получи достойните си подпомагания и всичко това да бъде направено своевременно, в близките дни и седмици“, подчерта председателят на Българския фермерски съюз, след което поясни, че темата за малките фермери е болна, защото малките стопанства много трудно се справят в настоящата обстановка. „Те трудно успяват да оцеляват заради високата себестойност на произведената продукция, която достига при тях, невъзможността да стигнат до търговските вериги, и всъщност при малките животновъдни фермери ниската изкупна цена се усеща в по-голяма степен. В момента изкупната цена на суровото краве мляко е ниска, говорим за порядък от 0,5 ст. изкупуване. Тези дни дори бяхме на среща при премиера акад. Денков, на нея присъстваше и финансовият министър Василев, така че ги запознахме с тези проблеми и се надявам да може да се вземе адекватно решение и да се намери начин най-застрашените да получат помощ сега, защото, за да се спасят, те взимат заеми“, коментира Георги Стоянов.

Председателят на Българския фермерски съюз поясни, че все пак разговорите с акад. Денков и финансовия министър Асен Василев не са довели до нищо конкретно, с което да бъдат подпомогнати малките фермери. „От страна на правителството се търси начин за подпомагане на агросектора, но от земеделското министерство ме увериха, че това е тема, която тепърва ще бъде разисквана, и за целта има подготвени работни групи, консултативни съвети по агрохранителната верига. Предполагам, че имат идея в каква посока да се върви. Изглежда се заформя желание за водене на политики, но ние с най-голямо желание бихме ги подкрепили, стига това подпомагане на агросектора да стане бързо и да има ефект“, обясни Стоянов.

Относно продукцията на плодове и зеленчуци в страната, председателят на Българския фермерски съюз каза, че за съжаление не можем да се похвалим с нещо, което да бъде „еднозначно и полезно пред цяла Европа“. „Историята показва, че плодове и зеленчуци са били изнасяни от България и ние сами сме си покривали нашите потребности, но на този етап фактите са други - ние не можем да покрием своите нужди, има непрекъснато внос на по–ниски цени от други държави–членки, както и има нерегламентиран внос. С една обстойна генерална политика, с визионерство за развитие на секторите в земеделието, с помощта на правителството, това би могло да се промени", смята Стоянов, след което обясни, че хората, които отглеждат и плодове, и зеленчуци, са поставени в трудна ситуация с получаване на достойно заплащане на продукцията. „Българската продукция се харесва, търси се от хората, защото това, което се предлага по магазините не е толкова желано, но няма как традиционното да се развие без помощта от държавата. Би трябвало да се подпомогнат застрашените породи, да се подпомогне опазването на определен генофонд, или пък да приложим практики, които са доказани във времето“, предложи Георги Стоянов.

Той обясни, че е от съществено значение възстановяването на напоителните съоръжения при отглеждането на зеленчуци на открито. „Имаме много водни тела, които по никакъв начин не се знае какво е състоянието им, има ли вода, няма ли, дали тя е до критични стойности, така че тук държавата трябва много обстойно да погледне и да даде възможност, защото ако не помислим върху напояването и как хората могат да се възползват от него, то много трудно бихме говорили за българско земеделие“, допълни Георги Стоянов. /БГНЕС