Новият германски парламент заседава за първи път днес, като най-силната опозиционна фракция е крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ), а преговарящите се опитват да изгладят основните различия по въпросите на данъците и миграцията, които вероятно ще доминират в новото коалиционно правителство на Фридрих Мерц.

630-те членове на Бундестага, 230 от които са новоизбрани, ще заседават в парламента в уникален момент от следвоенната история на Германия, пише в. „Гардиън“. 

АзГ удвои броя на местата си до 152, докато центристките партии преразглеждат военната и фискалната политика на страната в отговор на нарастващите заплахи за европейската сигурност.

Депутатите, които ще заемат местата си днес, са на възраст от 23 до 84 години. Най-младият от тях е Лука Хос, студент от крайнолявата Die Linke, който обеща да се откаже от по-голямата част от месечната си заплата от 11 000 евро. 

Най-възрастният е Александър Гауланд, бивш журналист от АзГ, който през 2018 г. омаловажи действията на Хитлер и нацистите като „просто птичи л**на в нашата повече от 1000-годишна история“.

Новият парламент съдържа около 100 депутати по-малко от предишния, след като отиващото си правителство реформира избирателния закон на Германия, за да свие постоянното раздуване. По-малко от една трета от депутатите в новия Бундестаг са жени, което е малко под дела в предишния законодателен орган.

Неравенството между половете е най-ниско при Зелените, където жените съставляват 61,2 % от депутатите, и най-високо при АзГ, където те са 11,8 %. Жените са значително по-слабо представени и в дясноцентристката партия - 22,6 % от депутатите в Християндемократическия съюз (ХДС) и 25 % от депутатите в Християнсоциалния съюз (ХСС).

Законодателите от чуждестранен произход също са непропорционално рядко срещани в новия парламент. Делът на депутатите с мигрантски произход - тези с поне един родител, който е роден без германско гражданство - е 11,6 %, според оценки на групата с нестопанска цел Mediendienst Integration, в сравнение с около 30 % от общото население.

Зада Салихович, 24-годишна представителка на Die Linke, която стана вторият най-млад депутат в Бундестага след Хос, заяви, че новият парламент е „все още отражение на едно привилегировано малцинство“, което не представлява адекватно жените, работниците, младите хора, източните германци и хората с мигрантски произход.

„Това не е съвпадение, а израз на структурни бариери и властови отношения“, каза тя. 

„Когато парламентите са толкова хомогенни, липсва не само гледната точка на мнозинството - липсват и справедливи решения“, добави Салихович.

Първото заседание ще бъде открито с реч на Грегор Гизи, най-дългогодишният член на парламента, който започва политическата си кариера в партията „Социалистическо единство“ в комунистическа Източна Германия. 

77-годишният депутат ще може свободно да определя продължителността и съдържанието на речта си и ще председателства заседанието до избирането на председател на Бундестага.

ХДС/ХСС номинира Юлия Кльокнер за председател на Бундестага - позиция, подобна на тази на председателя на парламента в други държави. Зелените протестираха след съобщенията, че Кльокнер, бивш министър на земеделието по времето на Ангела Меркел, е планирала да се представи на фракцията на АзГ тази седмица, с аргумента, че това ще „изпрати погрешен сигнал за нормализация“. 

Присъствието на Кльокнер на срещата изглежда е било отменено след конфликти в графика, съобщи информационният сайт Redaktionsnetzwerk Deutschland.

В момента се водят напрегнати коалиционни преговори между ХДС/ХСС, най-голямата фракция в парламента, и Социалдемократическата партия (СДП). Бъдещият канцлер Мерц се надява да състави правителство преди Великден.

Вероятното бъдещо правителство постигна ранна победа този месец, след като си осигури подкрепата на Зелените за изменение на конституцията и разхлабване на дълговата спирачка на Германия. 

Предложението, което беше одобрено на 21 март от Бундесрата - законодателен орган, подобен на горната камара на парламента - проправя пътя за финансиран от дълга пакет от инвестиции в отбраната, инфраструктурата и борбата с климатичните промени.

Предложението вероятно нямаше да успее да мине в новия парламент, в който има „блокиращо малцинство“ от АзГ и Die Linke, които се противопоставят на изпращането на оръжия в Украйна. | БГНЕС