Най-поразителният момент в инаугурационната реч на Доналд Тръмп миналия месец беше обещанието му отново да превърне САЩ в „растяща нация, която умножава богатството си и разширява територията си“.

Надеждите, че всички приказки на Тръмп за териториална експанзия са били само празни риторични хвалби, скоро избледняха. Президентът твърде често говори за отвъдморските територии, към които е насочил погледа си, за да може думите му да минат покрай ушите му.

Така Тръмп уверено заяви, че Америка „ще получи Гренландия“. Той обеща да си „върне“ Панамския канал. И неведнъж е заявявал, че Канада трябва да се превърне в 51-ия щат на Америка. Миналата седмица той дори предяви претенции към Газа.

С интереса си към придобиването на територии той впечатлява дори собствените си поддръжници. Но експанзионистичните амбиции на Тръмп са по-лесни за разбиране, ако ги впишем в една по-голяма глобална тенденция. Двама други световни лидери, които той изглежда смята за равни на себе си - Владимир Путин и Си Дзинпин - също разглеждат териториалната експанзия като ключова национална цел и част от историческото си наследство.

Руските представители често оправдават конфликта в Украйна с причини, свързани с националната сигурност. Но самият Путин постоянно се връща към идеята, че Украйна не е истинска държава, а част от така наречения „руски свят“.

Руският външен министър Сергей Лавров веднъж каза на свой довереник, че преди войната в Украйна Путин е имал само трима съветници: Иван Грозни, Петър Велики и Екатерина Велика. И при тримата руската територия се е разширила драстично, като Екатерина е проникнала дълбоко в Украйна.

Путин очевидно би искал да слезе от историческата сцена, като възстанови руската власт над сърцето на бившата си империя - Украйна - и ако може, да се придвижи още по на запад.

Си Дзинпин също смята, че контролът над Тайван е ключов за националната съдба на Китай и за собственото му историческо наследство. В неотдавнашна реч той заяви направо: „Тайван е свещена територия на Китай“.

Си Дзинпин заяви, че въпросът за Тайван вече не може да се предава от поколение на поколение. Такова знаково постижение като „обединението“ на Китай ще му позволи да претендира за статут, равен на този на Мао Дзедун, основателя на Народната република.

Интересът на Тръмп към империята се прояви едва наскоро. Неговите съветници отчаяно се опитват ретроспективно да осигурят рационална обосновка за изявленията му относно Гренландия, Панама и дори Газа - процес, който дори получи собствено име: „търсене на здрав разум“.

Както и в случая с Путин, опцията по подразбиране на търсачите на здрав разум е да обяснят всичко със съображения за национална сигурност. Гренландия е богата на залежи на ключови минерали, а китайците забиват клинове в Панамския канал. Но Канада? Много по-малко Газа? Тук рационалните обяснения отстъпват място на свиване на рамене - или дори на присмех.

При липсата на убедителна стратегическа обосновка за териториалните апетити на Тръмп, очевидното алтернативно обяснение е, че става дума за лично величие. Ако Нобеловата награда за мир е необяснимо недостъпна, Тръмп може поне да издълбае лицето си в склона на планината Ръшмор като колекционер на американска земя.

Идеята, че президентът просто иска да направи Америка по-голяма, стана много по-правдоподобна след станалия печално известен негов телефонен разговор с датския министър-председател Мете Фредериксен. Смята се, че тя е предложила на Тръмп почти всичко, което той иска, с изключение на суверенитета над Гренландия. САЩ биха могли да изградят нови военни бази и биха получили права върху недрата на страната. Но той не бил доволен от това. Той пожела да получи самата Гренландия.

Надеждите на Тръмп да нахлуе в Канада или Газа остават неправдоподобни. Но Панамският канал и Гренландия са по-уязвими: ако САЩ използват огромната си военна мощ, панамците или датчаните няма да имат какво да й противопоставят.

С империалистите начело на САЩ, Русия и Китай настоящата международна система е изправена пред най-мрачните последици. Светът може да премине от епохата, в която малките държави можеха да претендират за защита на международното право, към такава, в която, както казва Тукидид, „силните правят това, което могат, а слабите понасят това, което трябва“.

Такъв ред може да бъде съчетан с нелек мир между великите сили, основан на сфери на влияние. В този случай САЩ ще се съсредоточат върху Западното полукълбо, Русия - върху Източна Европа, а Китай - върху Източна Азия. През XIX в. великите сили дори провеждат конференции, на които разделят света - например срещата в Берлин през 1884-1885 г. се провежда в разгара на така наречената „борба за Африка“.

Но всяко подобно преразпределение на света по дефиниция е несигурно. Споразуменията на великите сили от XIX в. в крайна сметка се разпадат по време на световните войни през XX в.

Освен това империалистическата идеология не остава неоспорена във вътрешната политика. Една империя трябва да има император. Експанзионистичната външна политика на Путин и Си върви ръка за ръка с култа към личността у дома. Далечните външни цели на Тръмп се съчетават с натрапчивото желание да смаже „вътрешния враг“.

Илон Мъск, който пое голяма част от задълженията на „смазвача“, заяви, че всеки ден мисли за съдбата на Римската империя, и добави, че Америка може би се нуждае от „съвременен Сула“ - римски диктатор, който убива стотици свои противници в името на правителствени реформи. Общо взето, бяхте предупредени. І БГНЕС

----------

Гидиън Рахман, „Файненшъл таймс“.