Образите ни преследват: младата майка, Шири Бибас, откъсната от обикновения си начин на живот, стискаща здраво двете си малки, рижави деца – четиригодишния Ариел и деветмесечния Кфир,. Лицата им са изкривени от страх, докато ги отвличат към Газа. Тази сцена, заснета от терористите на Хамас, които нахлуха в кибуца Нир Оз на 7 октомври, е олицетворение на бруталността и чудовищността на Хамас. Това е само една от множеството трагедии, случили се в онази черна съботна сутрин, когато терористите от Газа избиха, изнасилиха и разкъсаха на парчета безброй семейства. Това е ярко напомняне, че Хамас не е легитимен политически субект, а терористична организация, чиято единствена цел е да причинява страдание и унищожение.

В продължение на 16 месеца светът гледаше с ужас как Хамас използва семейство Бибас за пропаганда, превръщайки страданието им в инструмент за психологическа война. Бащата, Ярден Бибас, беше принуден от терористите да се появи във видео, след като му бяха казали, че семейството му е мъртво – жестока манипулация, която демонстрира садистичното отношение на Хамас към заложниците. А днес, след неотдавнашното освобождаване на Ярден, ужасът се разкри напълно. Свободата му дойде на ужасяваща цена – децата му бяха убити от похитителите си, а съпругата му все още е в неизвестност. 

След като са държани при нечовешки условия, след като са били подложени на страх, лишения и вероятно още по-зловещи неща, терористите от Газа са убили двете братчета още през ноември 2023 г. Бебе. Четиригодишно дете. Тленните им останки бяха върнати на Израел на 20 февруари 2025 г., но в акт на зловеща жестокост, невъобразима дори за най-безскрупулните престъпници, Хамас подмени тялото на майка им Шири с това на непозната жена, оставяйки съдбата ѝ неясна.  

Трагедията на семейство Бибас има не просто лично измерение – тя е доказателство за истинската същност на Хамас. Това не са бойци за свобода, не е съпротивително движение – това са чудовища, които умишлено атакуват цивилни, убиват деца и причиняват нечовешка болка и психологически терор на жертвите си. Освободените заложници разказват за ужаси, които трудно могат да бъдат осмислени – побои, глад, сексуално насилие и постоянен страх от екзекуция. Хамас не води война като военна сила – терористичната групировка извършва военни престъпления като част от своята политика. Това не са действия на човешки същества – това са проявленията на една извратена идеология, която възхвалява насилието и се наслаждава на страданието.

Убийството на Ариел и Кфир, несигурната съдба на Шири, изтезанията които Ярден е преживял, и продължаващото пленничество на останалите заложници – това не са изключения в поведението на Хамас. Това е тяхната същност. Това е организация, която изгражда терористични тунели вместо училища, използва болници за военни щабове и си присвоява хуманитарна помощ, за да захранва военната си машина. Управлението ѝ носи само страдание на Газа, докато ръководителите на Хамас трупат богатства.

Всеки, който продължава да подкрепя или оправдава терористичната групировка, трябва да се изправи пред тези факти. Всяко „но“, което следва след осъждане на зверствата им, само насърчава още повече страдание.  Хамас многократно показа и доказа, че няма интерес да работи  за мир, че няма никакво уважение към човешкия живот – нито палестински, нито израелски – и че няма никаква друга визия, освен за безкраен конфликт и унищожение.

Въпреки тази неоспорима реалност, Хамас все още намира поддръжници на Запад – активисти и политици, които, независимо дали от невежество или злонамереност, оправдават и легитимират престъпленията на терористите. Всеки митинг, който възхвалява Хамас, всеки глас, който омаловажава престъпленията им, само удължава страданията както на израелците, така и на палестинците. Да защитаваш Хамас означава да защитаваш варварството. Да подкрепяш Хамас означава да саботираш всяка надежда за мир в региона.

Международната общност трябва да се обедини около едно ясно послание: мирът, стабилността и бъдещето, както на израелците, така и на палестинците, са невъзможни, докато Хамас държи властта в Газа. Премахването им не е само въпрос на израелската сигурност – това е морален дълг за всеки, който вярва в човешкото достойнство и възможността за мир в Близкия изток.

Историята на семейство Бибас трябва да бъде сигнал за пробуждане. Те, както и всички жертви на терора на Хамас, заслужават справедливост. Терорът на тази терористична групировка трябва да бъде спрян. Не само заради сигурността на Израел, не само заради бъдещето на Газа, но и в името на възможността децата като Ариел и Кфир да израснат без страх, че ще бъдат откъснати от ръцете на родителите си посред нощ.

Мирът няма да бъде възможен, докато Хамас продължава да съществува. Ако международната общност наистина желае справедливост, ако наистина я е грижа за невинните животи, тогава трябва да заеме категорична позиция: Хамас трябва да бъдат унищожени, терорът им – заличен, а хватката им над Газа – окончателно прекратена. 

Пътят към мира в региона започва с края на Хамас. І БГНЕС

-------------

Йоси Леви Сфари, Посланик на Израел в България.