Папа Франциск посети Балканите няколко пъти по време на своя понтификат, като се молеше с изгнаници на Лесбос, призоваваше за диалог с исляма в Сараево и се опитваше да възстанови доверието с православния свят. 

В последната си благословия urbi et orbi на Великден, 20 април, папа Франциск отново призова за „инициативи на съгласие“ на Балканите. 

За този неуморен поклонник на икуменическия и междурелигиозния диалог, който не спираше да пътува до „перифериите“ на християнството, Балканите бяха ключов регион, където се срещат различни религиозни традиции - католицизъм, православие и ислям.

Той е пътувал дотук няколко пъти, като е посетил Албания - която дори е била дестинация на първото му пътуване в Европа извън Италия през септември 2014 г. - Турция (2014 г.), Босна и Херцеговина (2015 г.), Гърция (2016 г. и 2021 г.), България, Северна Македония и Румъния (2019 г.).

Балканите бяха и „кръвна граница“ на „Крепостта Европа“. Папата се моли за изгнаниците и бежанците на остров Лесбос през 2016 г., придружен от Вселенския патриарх на Константинопол Вартоломей I, и отново през 2021 г. Този ангажимент на понтификът контрастира с често много резервираното, дори враждебно отношение на местните католически йерарси към изгнаниците.

Балканите бяха земя, където Франциск се надяваше да види възстановяването на трудните отношения с православния свят. Той поддържаше приятелски отношения с Вселенския патриарх Вартоломей I. 

При вестта за смъртта на Франциск на 21 април Вартоломей го приветства като „скъпоценен брат в Христа, с когото още от първия момент на възкачването му на папския престол имахме братско приятелство и сътрудничество за благото на нашите църкви и за по-тясното сближаване на нашите църкви в полза на човечеството. През дванадесетте години на своята мисия той беше верен приятел, съмишленик и поддръжник на Вселенската патриаршия. Искрен приятел на Православието, искрен приятел на най-смирените братя на Господа“.

Франциск обаче не успя да осъществи мечтата си за пътуване до Черна гора или до Сърбия, а отношенията с Българската църква - останаха обтегнати.

През пролетта на 2019 г. папата посети три държави с преобладаващо православно население, във всички от които има повече или по-малко развити форми на униатство, т.е. православни вярващи, които се срещат в Рим - България, Северна Македония и Румъния.

Първото му пътуване, от 5 до 7 май, го отведе в Скопие, родното място на Майка Тереза, където го очакваше много малката католическа общност в страната, както и вярващи от Албания и съседно Косово. Посрещнат от политическите власти на Северна Македония, той не се срещна официално с тези на Македонската православна църква, която по това време беше лишена от канонични отношения с общността на другите православни църкви по света.

В България, която той посети впоследствие, православната йерархия отказа да проведе каквито и да било съслужения, тъй като пътуването е празник на малката общност на „обединените българи“, наследници на православните християни, които в контекста на конфликтите между Вселенската патриаршия и Българската православна екзархия през 60-те и 70-те години на XIX в. се сплотяват в Рим.

По подобен начин няколко седмици по-късно, от 31 май до 2 юни, папата пътува до Румъния, за да се срещне с латиноамериканските католици и гръко-католиците в страната, няколко от чиито мъченици той обяви за блажени - униатските църкви, забранени по времето на комунизма, са били жестоко репресирани. 

Макар Франциск да искаше да види в тези „униатски“ християни потенциални мостове между католицизма и православието, той не успя да разсее недоволството на православния свят, който вижда в тях „ренегати“, работещи за „хегемонистичния“ проект на Ватикана.

Съобщението за смъртта на папа Франциск предизвика дълбоки емоции в Албания - страната, която той бе избрал за първото си посещение в Европа извън Италия през септември 2014 г. 

Франциск приветстваше Албания като рядък модел на религиозно братство, по собствените му думи, изразявайки връзката между вероизповеданията, която далеч надхвърля обикновеното мирно съжителство.

Ръководителят на мюсюлманската общност Буяр Спахиу приветства „държавния глава и религиозен лидер, който неуморно работи за мира между религиите“, като си спомни за личната им среща: 

„Разбрах колко голямо значение придава на междурелигиозния диалог и колко високо цени Албания и ролята на мюсюлманската общност.“

Световният духовен водач на бекташийската общност, хаджи Деде Едмонд Брахимай, говори за „глас на мира, справедливостта и любовта“, като си спомни за топлата им среща във Ватикана на 16 януари 2025 г.

Православната църква на Албания също се присъедини към колективния траур. 

„Да вървим заедно като братя по пътя на милосърдието и любовта“, бе заявил папата по време на срещите си с нейни представители.

Особено трогателна почит отправи католическият архиепископ на Тирана Арян Додж, който в X приветства „папата на революцията на Божията нежност и любов, влюбен в албанския народ“. 

Той написа: „Благодаря ти, скъпи папа Франциск. Нашият папа, благославяй ни от небето и продължавай да ни придружаваш с любовта си.∞“

Министър-председателят Еди Рама също отдаде почит на „един велик и незабравим приятел на Албания“. 

Той припомни срещите им във Ватикана, както и запомнящата се фраза на папата, ясна пред лицето на критиката: 

„Ако не кажа това, което имам да кажа сега, на кого ще го кажа, на червеите, когато отида в гроба?“ 

И припомни едни от най-забележителните думи на понтифекса по време на посещението му в Тирана: 

„Албания е не просто страна на религиозна хармония, а на истинско религиозно братство“. 

Сали Бериша, лидер на Демократическата партия, откри предизборната си кампания с минута мълчание в чест на папата, когото нарече „колос на мисълта и вярата“.

Новината за смъртта на папа Франциск беше особено емоционална в Босна и Херцеговина, където понтификът беше много уважаван заради ангажимента си към междурелигиозния диалог и мира. Почитта към него се изсипа отвъд католическите среди, свидетелствайки за силната и уникална връзка, която той бе изградил с цялата страна.

На церемонията присъства и Хюсеин еф. Кавазович, ръководител на ислямската общност, който изпрати съболезнованията си до митрополит Томо Вукшич, като поздрави паметта на „един добър човек“ и припомни ангажимента на папата за „изграждането на един по-добър свят с мюсюлманите“. 

Кавазович, който се радваше на приятелски отношения с Франциск, откакто се срещнаха през 2015 г., изрази надежда да „следва неговия път“.

Политическите реакции също бяха мигновенни. Желко Комшич отдаде почит на „човека на мира и справедливостта“ и подчерта постоянната му подкрепа за една приобщаваща Босна и Херцеговина. 

Председателят на Съвета на министрите Боряна Крищо, която бе приета от папата през април 2023 г., припомни, че посещението му в Сараево през юни 2015 г. е отбелязало важна повратна точка за междурелигиозния диалог в страната.

От началото на своя понтификат папа Франциск имаше специални отношения с Босна и Херцеговина, а апостолическото му пътуване до Сараево, за да проповядва мир и междурелигиозен диалог, беше основополагащ момент. Пристигането му в града с автомобил Ford Focus направи трайно впечатление със своята семплост. 

По време на проповедта си на стадиона в Кошево, където се бяха събрали над 60 000 вярващи, папата отправи силно послание, сочейки с пръст виновниците за сблъсъка на култури и цивилизации. 

След това той се срещна с лидерите на основните религиозни деноминации - мюсюлмани, православни, католици и евреи - като похвали по-специално усилията на Междурелигиозния съвет, който действа от 1997 г. насам.

Взаимното уважение между папата и босненските религиозни лидери продължаваше през годините. 

На няколко пъти Рейс Кавазович го е определял като „голям приятел на Босна и Херцеговина“, подчертавайки постоянното му насърчаване на съвместния мирен живот. 

Папата се срещна и с представителя на еврейската общност Якуб Финци, с когото споделят силен ангажимент към паметта за Холокоста и борбата срещу религиозната дискриминация.

Друг значим жест от неговия понтификат: през 2019 г. Франциск официално разреши поклоннически пътувания до Меджугорие - светилище, което се превърна в едно от най-посещаваните в Европа. Въпреки че Ватикана никога не е потвърждавал автентичността на явленията, за които се съобщава от 1981 г. насам, той признава духовното значение на мястото за вярващите. 

През 2024 г. Ватикана поднови подкрепата си, като същевременно призова за „предпазливо придържане“ към посланията, свързани с Меджугорие. | БГНЕС

---

От Жан-Арно Деренс, Омбелин Дюпрат, Димша Ловпар, Мими Подкрижник, Катерина Сула и Ясна Татар Анджелич, анализ за портала Le Courrier des Balkans.