Георги Калоянчев и до днес е обичан от българската публика, защото имаше и беше много земен актьор, който беше дълбоко свързан с България, с хумора на българина и неговия манталитет. Това заяви в интервю за БГНЕС актьорът Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България.

На 13 януари се навършват 100 години от рождението на Георги Калоянчев. Той е един от основателите на Сатиричния театър, на който посвещава 50 години от живота си и изиграва над 60 роли. Всяка една от тези роли беше върховен урок по актьорско майсторство, по вдъхновение и заразителност

Калоянчев допринесе много със сериозното си отношение към актьорската професия.

„Младите трябва да знаят, че за да станеш голям актьор трябва да имаш много сериозно отношение към професията“, подчерта Мутафчиев.

Калата, както го наричаха на галено, говореше на общ език с публиката. Смехът при него не е самоцел. „Хуморът, който той изповядва на сцената е сълзата в окото. Когато има сълза в окото, тогава хуморът му е много силен. При Калоянчев смехът не беше самоцелен. Той беше природно интелигентен човек с много верен усет за ситуацията и много бързо се ориентираше в начина на общуване с публиката и камерата“, заяви Мутафчиев.  

Калоянчев има много роли в театъра и киното, сред тях са „Вълчицата“, „Инспекторът и нощта“, „Най-дългата нощ“ (1969), „Привързаният балон“ (1969), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „Бай Ганьо заминава за Европа“ и др.

Мутафчиев определя ролята му на Големанов като най-силната.  „Големанов е един много сериозен пирон в неговото творчество. Бай Ганьо също. Има и много други постановки, в които той е бил център нападател“, посочи той.

Според него един актьор е голям, когато и другите около него са такива. „Той имаше шансът да работи с най-големите актьори в Сатиричния театър, сред които Георги Парцалев, Никола Анастасов, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Васил Попов, Константин Коцев, Хиндо Касимов и др.“, добави Мутафчиев.

Най-близкият и ярък спомен на Мутафчиев от срещите му с Калоянчев е когато му се налага да играе Големанов в постановка на Мариус Куркински.

„Хората ръкопляскаха и от балкона на Театър зад канала виждам как един човек маха и вика „Спрете бе, спрете бе“. Всички спряха да пляскат. Погледнах и видях, че това беше Калата. Той каза: „Браво бе“, разказа Христо Мутафчиев.

Образът на Големанов, който изгражда Мутафчиев е различен от този на Калоянчев. Това важи и за всички Големановци, които са играни от Любо Нейков, Георги Мамалев и други актьори. „Всеки си носи неговия си белег. После след като се видяхме с Калоянчев след представлението, той ми каза: „Ей, момченце, докато играеше, целият текст си казах“. Той си е повтарял репликите преди да ги кажа“, спомни си Мутафчиев.

Георги Калоянчев е носител на много отличия. Той ни напусна на 18 декември 2012 г. на 87-годишна възраст след кратко боледуване. І БГНЕС