Страната ни е била прочута със своя качествен восък, който и изнасяла. 

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът доктор Теодора Георгиева, автор на монографията „Икономиката на Второто българско царство“.

През 2023 г. завършва докторантура в Кирило - Методиевския научен център при Българската академия на науките, гр. София. Понастоящем води семинарни занятия по История на Средновековна България в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Агенция БГНЕС публикува пълното интервю с Теодора Георгиева.

БГНЕС: Д-р Георгиева, Вие сте автор на едно много сериозно изследване за икономиката на Второто българско царство. В продължение на десетилетия, особено преди 1989 г. у нас господстваше тезата, че става дума за една феодална държава и едно феодално стопанство. Наистина ли това е така или се различаваме от класическия западен феодализъм?

Теодора Георгиева: Всъщност, говорим за една идеологема. Наистина в по-старите изследвания присъства понятието феодализъм и закрепостено население, но наличните извори не дават основание за подобно отъждествяване. Споменаването на отделни категории население (като парици и отроци) е обвързано с изпълнението на данъчни повинности. Нямаме юридическа забрана за напускане на стопанството, ограничения за притежаване на имущество и други отличителни белези, касаещи закрепостеното население. Съсловната военно-политическа система, фиксираната по кръвен признак аристокрация, отношенията феодал - васал, са явления, некоректно прилагани за българската държава.

БГНЕС: В основата на българското стопанство е било земеделието. Какво е произвеждал и какво е консумирал средновековният българин?

Теодора Георгиева: Говорим за едни аграрни общества с добре развито земеделие и животновъдство. Средновековният българин се е занимавал още с лозарство и винопроизводство, лов, риболов, солодобив. Също и с пчеларство. На база прегледа върху селскостопанските отрасли можем да си представим трапезата на средновековния българин - консумирал е зърнени и бобови култури (грах, леща, нахут). Със сигурност хлябът е заемал специално място на трапезата, предвид и символното му значение. Имаме данни за различни гозби със зеленчуци (ряпа, моркови, зеле). Консумирала се е риба, приготвяна чрез изпичане на жар, изсушаване, в хлебно тесто (т.нар. рибник) и пр. Също и миди, предвид позволението да се консумират по време на пости. Известни ограничения е имало спрямо плодовете и меда, особено в манастирските общности. 

БГНЕС: В този период имало ли е развито градско стопанство у нас? Намирате ли прилики или може би разлики между градската икономика на Втората българска държава и тази на западните държави от онази епоха?

Теодора Георгиева: Имаме развито градско стопанство, най-вече по ключови пътни артерии и по Черноморието. По-скоро можем да говорим за разлики, отколкото за прилики със западноевропейските градове. И тук отново се връщаме към темата за феодализма и самоуправлението на градските селища, характерно за западноевропейските части. Там градът се асоциира с бягство от действащата феодална система - ,,градският въздух прави човека свободен".

БГНЕС: Какви стоки сме изнасяли и внасяли, кои са били нашите основни търговски партньори? Имало ли е продукти, с които България да се е асоциирала през онази епоха? 

Теодора Георгиева: В най-обобщен вид експортът се състоял от зърнени храни, животински кожи, восък, мед и сол, а импортът - от платове, подправки, керамика, оръжие. Отделни споменавания за покупко-продажба, но по-скоро в дребен, регионален мащаб, се отнася за търговията с вино, пергамент, лекарства, млечни продукти. Като експорт, българската държава е известна с качествения пчелен восък. През XIII - XIV в. именно българският восък е един от основните търговски артикули, с които българската държава участва в международния обмен - по италианските, западноевропейските и арабските тържища Александрия и Дамаск. В международната търговия България осъществява контакти главно с представители от Дубровник, Венеция и Генуа. А през втората половина на XIV век и с търговци от град Брашов.

БГНЕС: Какво е било мястото на България в търговията с Венеция и Генуа? В сравнения с останалите балкански страни – Сърбия и Византия как сме стояли на икономическата карта?

Теодора Георгиева: Без съмнение италианските градове републики са сред водещите фактори в стопанския ритъм на Балканите. За Венеция и Генуа българската държава е сравнително евтин източник на суровини - жито, ечемик, восък, кожи. През този период Сърбия експлоатира рудните находища, минното дело се оформя като един от основните източници на доходи и осигурява главните износни стоки. Трябва да имаме предвид, че и тогава пазарната конюнктура е съпътствана от политическа такава. Изостреното съперничество между Венеция и Генуа за търговска хегемония, при обтегнатите отношения с Византия, а и с Унгария, Венеция търсела съюз с България и Сърбия.

БГНЕС: Какъв извод можем да направим за стопанството на Второто българско царство?

Теодора Георгиева: Икономиката на Второто българско царство се характеризира като екстензивна с доминиращ аграрен сектор, свеждащ се до добиване на суровини за преработване. Това ни подсказва за приходната част на фиска, предвид факта, че стоките от преработващия сектор са с по-висока цена. А основните ,,слабости" на стопанството са земята и демографията. Именно около тях варира държавната политика, размерът на данъците, раздаването на имунитетни права. Но има и външни фактори - като нашествия и епидемии, които пряко влияят върху демографската картина в една  прединдустриална икономика.

Във Второто българско царство е развито занаятчийското производство, но то заема второстепенна позиция, намиращо реализация главно в регионалния пазар. Българската държава се включва и в международния обмен, но главно чрез износ на суровини.

Оказва се, че дискутираме една обща картина от стопанство, политика и култура. И трите компонента се характеризират с различен темп в развитието си. Политическата власт (владетелят) може да даде тласък за културен подем, който зависи от финансовите възможности. Но до голяма степен стопанското състояние е предопределено от общите тенденции и външните фактори. І БГНЕС