В сръбския фолклор има пословица: „И пуйка не иска да ходи на сватба, ама я занесат опечена“. Вероятно на този принцип ще бъдат закарани десетки хиляди сръбски граждани на митинга, който сръбският президент Александър Вучич свиква на 12 април от 19.00 часа пред Народната скупщина в Белград и на който щял да представи новото си Движение за народа и държавата. 

С оглед на това, че съвсем са малко хората, които доброволно биха се отзовали на отчаяните призиви на Вучич да отидат на митинга, тече насилствена мобилизация по общините сред служителите в обществения сектор, бенефициентите на социална помощ и сдруженията, които са реализирали проекти с държавни средства. 

Срещу хората се оказва натиск със закани от уволнения, прекратяване на договорите за социална помощ и всякакви други изнудвания да се запишат в специални списъци, че ще отидат на митинга, а ако не искат да отидат, да напишат обяснение защо не искат. Подобни похвати бяха използвани по времето на югодиктатора Милошевич, но тогава нямаше нужда от насилие, защото хората с радост отиваха да аплодират човека, за който вярваха, че ще наследи Тито.

Притиснат от продължаващите вече пет месеца протести и бунтове, Вучич с всички сили се опитва да докаже, че все още има подкрепата на повечето сръбски граждани и не избира средства, с които да направи това.

Според регионалните информационни портали в град Лесковац, общинските кметове и партийните структури на партията на Вучич оказват непоносим натиск и изнудват работниците в общините, градските фирми и сдруженията, които се финансират с бюджетни средства, членовете на Сръбската прогресивна партия и директорите, на 12 април да мобилизират 7 000 граждани които с автобуси да бъдат извозени в Белград. Използват се държавни средства и коли, нарушават се конституционни и законови разпоредби с които са регламентирани правата на президента Вучич, на местните власти и на гражданите. Ако сметнем, че цената на един автобус от Лесковац до Белград, е около 1 000 евро, а от по-далечните общини и повече, сметката, която ще трябва да платят гражданите на Сърбия за поредния експеримент на Вучич, е непосилна за тях. Натискът срещу лидерите на опозиционните партии също се увеличава и на моменти прераства в насилие.

От морална гледна точка гражданите, които отиват на митинга на Вучич, трябва да се конфронтират със собствените си деца, които вече пет месеца яростно протестират срещу управлението на Вучич и полагат свръхчовешки усилия да освободят сръбското общество от страха.

В общините, в които живеят българи, в Цариброд и Босилеград, по същия начин се правят списъци по предварително спуснати „отгоре“ квоти.

В съвместно съобщение, подписано от няколко опозиционни партии в Цариброд, се казва: „Местната власт в Цариброд е получила заповед да осигури отиването на няколкостотин наши съграждани на това събиране. Дала е обещание да изпълни определената й квота. Ръководството на местната СПП и директорите на местните публични предприятия и институции вече оказват натиск върху служителите в публичния сектор, както и върху техните роднини и бенефициентите на социална помощ да се качат на автобуси на 12 април, да отидат в Белград и да бъдат част от представлението на Вучич“.

Не по-добро е положението и в Босилеград. Въпреки че липсват официални информации, говори се за квота от 400 души, които трябвало на всяка цена на 12 април да се качат на автобуси на път за Белград. И с оглед на това, че в Южна Сърбия трудно могат да се намерят толкова много автобуси, говори се, че са ангажирани и транспортни фирми от Косово!? І БГНЕС

Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.