Висока три метра, гигантската маймуна от рода на питекантропитеците е процъфтявала дълго време в горите на Азия, преди да бъде заличена от лицето на Земята преди повече от 200 000 години, тъй като не е успяла да се адаптира към промените в околната среда, сочи проучване, предаде АФП.

Изчезването на най-големия примат на всички времена - дълъг 3 метра и тежащ между 200 и 300 килограма - е една от най-големите загадки на палеонтологията, откакто през 30-те години на миналия век са открити първите следи от него.

По това време германски палеонтолог се натъква на "драконов зъб" в аптекарски магазин в Хонконг. "Той беше три до четири пъти по-голям от този на която и да е човекоподобна маймуна. Това го заинтригува и тогава започнаха изследванията", разказа Рено Жоанес-Бойо, професор в австралийския университет "Южен кръст" и един от авторите на изследването, публикувано в Nature.

"Gigantopithecus blacki" е оставил след себе си само няколко челюсти и зъби, открити със стотици в пещери в провинция Гуанси, в Южен Китай.

Но въпреки десетгодишните разкопки учените не успяха да определят кога и защо видът е изчезнал, обясни професор Ингци Джан от Института по палеонтология на Китайската академия на науките, съавтор на изследването.

Вместо да изследва обект по обект, екип от китайски, австралийски и американски учени работи върху набор от 22 пещери в Китай - някои от които никога преди не са били разкопавани - съдържащи вкаменени зъби: от най-старите, на възраст 2 милиона години, до най-късните, отпреди около 250 000 години.

Те комбинират шест различни метода за датиране, включително анализ на луминесценцията на седиментите, за да определят кога за последен път депозитите са били изложени на дневна светлина. Използвали са също така датиране на полени - ценно свидетелство за еволюцията на растителността - за да "получат пълна хронология на околната среда на всеки обект, включително и на тези, където Gigantopithecus blacki вече не се е появявал", обясни професор Жоан-Бойо, експерт по геохимия.

Резултатите им позволяват да се определи "прозорец на изчезване" за вида: между 295 000 и 215 000 години. Това съответства на обширен период на ледникови цикли, известен като среден плейстоцен, когато планетата е преживяла глобално захлаждане.

В резултат на това в буйните тропически гори, където колосът е процъфтявал, по-контрастните сезони "са трансформирали растителността и са довели до периоди на недостиг на плодове", обясни изследователката Кира Уестауей от университета "Макуори" в Австралия, също съавтор.

Gigantopithecus blacki, който се е развивал на земята, е видял, че площта му за хранене е намаляла и се е върнал към кората и клоните. "Той е допуснал огромна грешка, като се е специализирал в тези спешни храни, които са много влакнести и по-малко хранителни", разказа Инги Джан.

Твърде големият размер е попречил на гъвкавостта, необходима за намиране на по-разнообразни ресурси. Това затруднение само се е влошило, защото "изненадващо размерът му се е увеличил" с течение на времето, отбеляза Кира Уестауей.

Страдайки от "хроничен дългосрочен стрес" - който може да се види по зъбите му - популацията постепенно намаляла и в крайна сметка видът изчезнал.

За разлика от него съвременните му орангутани от вида Pongo weidenreichi, близкородствени на гигантопитека, оцелели: по-малки и по-гъвкави, те можели да се придвижват из короните на дърветата, за да събират разнообразна храна (листа, ядки, насекоми, дребни бозайници и др.). Тази гъвкавост е била спасителна и е станала още по-важна с намаляването на размера им с течение на времето.

Гигантопитекът не е единственото животно от плейстоценската мегафауна, което изчезва. Според Кира Уестауей "изследването на тези неразрешени изчезвания ни помага да разберем механизмите на устойчивост при големите животни, както в миналото, така и в бъдеще, в момент, когато надвисва заплахата от шесто масово измиране" от появата на живота. /БГНЕС