Фобос е една от двете луни на Марс - другата е Деймос - и обикаля на около 6000 км над повърхността на Червената планета.

По данни на Европейската космическа агенция тя обикаля Марс веднъж на всеки час и 39 минути, но това бавно се променя.

Орбитата на Фобос се "разпада", което означава, че луната бавно се завърта навътре и в крайна сметка или ще бъде разкъсана от гравитационните сили, или ще се удари в Марс и ще бъде напълно унищожена.

Това вероятно ще се случи през следващите 30-50 милиона години.

Oстатъците могат да образуват пръстеновидна система около планетата, подобно на пръстените на Сатурн.

Това е в контраст със земната Луна, която, както твърдят учените, всъщност се отдалечава от Земята на разстояние около 3,8 см годишно.

Тъй като Фобос е напукан и съставен от порести отломки, вместо да се разбие в Червената планета, луната може да бъде разкъсана в нейната атмосфера, което потенциално би могло да създаде пръстени около Марс, подобно на тези около Сатурн, които биха могли да продължат от една до сто милиона години.

През 2015 г. двама учени от Калифорнийския университет, Бенджамин Блек и тогавашният аспирант Тушар Митал, публикуват изследване, според което най-големите парчета от Фобос ще се разбият в Червената планета и ще създадат кратери на марсианската повърхност.

Голяма част от отломките ще останат в орбитата на Марс и ще обикалят планетата в продължение на милиони години, преди да паднат на повърхността под формата на лунен дъжд.

Другата луна на Марс, Деймос, ще остане.

"Докато нашата Луна се отдалечава от Земята с няколко сантиметра на година, Фобос се движи към Марс с няколко сантиметра на година, така че е почти неизбежно тя или да се разбие в Марс, или да се разпадне", казва Блек.

"Един от мотивите ни за изучаване на Фобос беше като тестов пример за разработване на идеи за това какви процеси може да претърпи една луна, когато се движи навътре към планета."

Блек и Митал изследват данни за напукани скали на Земята и метеорити, които са се сблъсквали със Земята и имат плътност и състав, подобни на тези на Фобос.

Те също така разгледаха резултатите от симулации на кратера Стикни на Фобос, който се е образувал, когато скала се е разбила в марсианската луна.

Кратерът е огромен, като обхваща около една шеста от лунната обиколка.

След това двойката моделира прогнозираната еволюция на пръстена, който може да се образува около Марс след изчезването на Фобос.

"Ако Фобос се разпадне на 1,2 радиуса на Марс, на около 680 км над повърхността, ще се образува наистина тесен пръстен, сравним по плътност с този на един от най-масивните пръстени на Сатурн", казва Митал.

Все пак не е ясно дали пръстените биха били видими от Земята, но те биха могли да отразяват достатъчно светлина, за да направят Марс да изглежда по-ярък.

"Ако стоим на повърхността на Марс след няколко десетки милиона години, ще бъде доста зрелищно да го наблюдаваме", казва Блек. | БГНЕС