През тази гледна точка днешната среща между Кириакос Мицотакис и Реджеп Тайип Ердоган в кулоарите на годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк е добре дошла.

Все пак трябва да се избягва развиването на прекомерни очаквания. При сегашното състояние на нещата най-вероятният резултат е споразумение за продължаване на текущия политически диалог, но без признаци за скорошен пробив по чувствителните въпроси, които Турция представя като двустранни спорове, разделящи двете съседки.

От друга страна, разговорите на по-ниско ниво по т.нар. позитивна програма и мерките за изграждане на доверие, както и известно сътрудничество по въпросите на нелегалната имиграция, дадоха някои осезаеми резултати и доведоха до подобряване на атмосферата - положително развитие не само за двете страни, но и за по-широкия регион, особено в днешната нестабилна обстановка.

Същевременно е очевидно, че по-спокойната обстановка между Атина и Анкара е необходима предпоставка за евентуални нови усилия за разрешаване на половинвековния Кипърски въпрос и евентуално изясняване - а не договаряне - на някои аспекти на повдигнатите въпроси, които нямат правно основание.

Остава да се надяваме, че срещата на двамата лидери ще се окаже положителна по-нататъшна стъпка в традиционно нелеките отношения. Но говоренето на някои за „повратна точка“ звучи по-скоро като пожелателно мислене, отколкото като реалност; да не говорим за опасността да се създаде известно безпокойство, ако има усещане, че очакванията не са били оправдани.

Предпазливите стъпки и „новото нормално състояние“ на постепенен напредък и сътрудничество, където това е възможно, вместо агресивна реторика и в някои случаи дори действия, са печеливша формула за всички участници. І БГНЕС

----------------

Том Елис, „Катимерини“.