Учени от НАСА са открили нещо като азбучна супа в йоносферата - частта от земната атмосфера, която се намира на около 48-965 км над главите ни - и откритието може да помогне за подобряване на прогнозите за космическото време и радиокомуникациите.

Подобни форми са откривани и преди, но използваният тук инструмент за глобални наблюдения на крайниците и диска (GOLD) ни дава най-добрия поглед върху тях - разкривайки странни форми Х и С, които се появяват в неочаквано време и на някои изненадващи места, предаде "Сайънс Алерт".

Йоносферата се зарежда с електричество през деня, когато слънчевата светлина попада върху нея, и това създава плазмени ленти от заредени частици, които допълнително се влияят от магнитното поле на Земята. Гребените и мехурчетата плазма образуват наблюдаваните сега форми.

Предишни проучвания показаха, че сливащите се гребени образуват формата на Х след слънчеви бури и големи вулканични изригвания, но данните от това ново проучване разкриват, че те могат да се образуват и в така наречените "тихи времена", което подсказва, че са намесени по-локални фактори.

Компютърните модели предполагат, че по-ниските атмосферни условия биха могли да изтеглят плазмата надолу.

"По-ранните съобщения за сливане бяха само по време на геомагнитно смутени условия. Това е неочаквана характеристика по време на геомагнитни спокойни условия", каза Фазлул Ласкар, физик по йоносферата в Университета в Колорадо.

Друго откритие, което озадачава учените, е появата на С-образни мехурчета в плазмата. Смята се, че тези форми се създават от ветровете на Земята, точно както посоките на вятъра могат да определят как се накланя едно дърво.

GOLD обаче е забелязал тези С-образни мехури да се образуват изненадващо близо един до друг - понякога на разстояние около 634 км един от друг - и това отново сочи, че са намесени по-локални фактори, независимо дали става въпрос за срез на вятъра, торнадо или нещо друго.

В момента плътните струпвания на С-образни форми изглежда са сравнително редки, като досега GOLD е наблюдавал само две. Въпреки това изследователите имат желание да ги проучат допълнително и да разберат какво ги предизвиква в йоносферата.

"В такава близост тези два плазмени мехура с противоположна форма никога не са били мислени, никога не са били изобразявани", заяви йоносферният физик Дипак Каран от Университета в Колорадо.

Плазмата в йоносферата е от съществено значение за това радиовълните да могат да преминават големи разстояния, а откритията в тази област подобряват разбирането ни за функционирането на радиото и навигацията.

Смущения в йоносферата, подобни на наблюдаваните тук, биха могли да окажат влияние върху важна комуникационна и навигационна инфраструктура.

Това изследване и данните от GOLD ни дават още един пример за това как усъвършенстването на технологиите и иновациите в научните изследвания ни помагат да разберем повече за Земята и Вселената около нея - дори когато те постоянно се променят и развиват.

"Фактът, че имаме много различни форми на мехурчетата толкова близо едно до друго, ни казва, че динамиката на атмосферата е по-сложна, отколкото очаквахме", каза астрофизикът Джефри Клензинг от Центъра за космически полети "Годард" на НАСА, който не е участвал пряко в изследването. | БГНЕС