124 г. от рождението на композитора Панчо Владигеров

С Ден на отворените врати Къща-музей „Панчо Владигеров“ отбеляза с 124 години от рождението на великия български композитор. Въпреки, че Панчо Владигеров е роден на 13 март, от музея решават, че именно съботният ден е най-подходящ, за да могат максимално голям брой желаещи да се докоснат до атмосферата и уюта, съпътствали живота му, както и до дълбоките „акорди“ на неговата личност, предаде репортер на БГНЕС.

Къщата е построена около 1928 – 1930 г. от еврейска фамилия, начело с Якуб Леви, но семейството заминава за Израел през 40-те години на ХХ век. през 1951 г. Панчо Владигеров я купува и превръща в свой дом.

Директорът на държавния културен институт Къща-музей „Панчо Владигеров“ Надя Сотирова разказа пред БГНЕС, че музеят е създаден в изпълнение на изричната воля на композитора, който изключително много обичал своя дом, намиращ се „на върха“ на столичния квартал „Лозенец“, като се е надявал, ако някога държавата направи музей на негово име, то той да бъде в неговия дом и тук да се пази цялото негово наследство, което е много впечатляващо като уникалност на сбирките и като мащаб. „Владигеров много старателно е събирал през всичките години на своя активен композиторски, въобще творчески живот – като композитор, и като изпълнител, и като дългогодишен преподавател-педагог в Националната музикална академия, която също носи неговото име. Много старателно е събирал всичко, свързано с неговата работа и благодарение на това при нас са запазени уникални материали от неговия личен архив, лична кореспонденция, множество снимки, програми, афиши, много богата нототека, много богата фонотека, цялото му ръкописно наследство от най-ранните детски композиционни опити до последния нотен лист, който ние открихме затворен в рояла на композитора“, подчерта тя.

Посетителите и всички, които се интересуват от нашето музикално наследство, могат да получат една много широка представа както за това, което е завещал самият Владигеров, така и за това, което той носи след себе си, възпитавайки една цяла плеяда от големи български композитори, негови ученици, сред които са Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Красимир Кюркчийски, Александър Йосифов, Васил Казанджиев, Пенчо Стоянов, Милчо Левиев. „Техният списък е неизброим, които всички те се утвърждават като ярки имена в българската музика“, посочи Сотирова, като добави, че Панчо Владигеров е признат за патриарха на българската музикална култура, един от основателите на българската национална композиторска школа и човек, за когото всеки един извън България, който има отношение към музиката и към музикалното наследство, се сеща веднага за неговото име. Директорът на музея заяви, че музиката на Панчо Владигеров се превръща в своеобразна емблема на българската композиторска школа и на българската музика, защото неговата музика е много разпознаваема, много слушана и обичана от нашите сънародници.

Къщата-музей „Панчо Владигеров“ дава възможност на посетителите да се докоснат и да усетят до атмосферата на този дом, да видят автентичната възстановка на неговия работен кабинет, на верандата с поглед към улицата, където композиторът е обичал сутрин да пие своето кафе и да гледа към своите съкварталци, както и да видят кратка експозиция, която представя само акценти от периодите от живота на Владигеров – от неговите ранни детски години през обучението и образованието му в Германия като стипендиант на българската държава. „Той и неговият брат-близнак Любен получават една държавна стипендия, с която заминават за обучение в Германия“, обясни Сотирова и добави, че това са години една на много активна творческа дейност в Германия, където Владигеров работи и като композитор в театрите на световноизвестния режисьор Макс Райнхард, който тогава е един от колосите в театралното изкуство на 20-те и 30-те години на ХХ век.

След като Панчо Владигеров се завръща в родината, започва неговата активна и творческа, и педагогическа дейност, както и работата му като член на жури на много международни конкурси. Той е и общественик, и въобще човек с много активна и творческа, и гражданска позиция. „Наистина трябва да се посети мястото, за да може хората да видят и усетят това богатство, което, всъщност, завещава той и неговите наследници в изпълнение на неговата воля да стане широко достъпно за нашата общественост“, прикани директорът на музея.

Посетителите могат да видят една много богата колекция от документални записи и материали от фонда на Къща-музей „Панчо Владигеров“, които не са изложени в експозицията, а са качени в специален сайт, който може да бъде разгледан на таблетите, разположени в музея. „Това е едно допълване на нашата експозиция и на разказа за Панчо Владигеров“, посочи Сотирова.

Освен това посетителите могат да чуят аудиозаписи, запазени като автентични изпълнения на Панчо Владигеров, както и да видят видеоматериали. „Ние имаме много богат филмов материал, свързан с живота на Владигеров, и един интересен цикъл от спомените на неговите учениците, които ние в годините сме записвали тук, в атмосферата на неговия работен кабинет. Така, че това са неща, които наистина в момента могат да бъдат видени и да допълнят разказа, и да дообогатят представата за твореца“, отбеляза още Сотирова.

Тя изрази надежда да се засили интересът към българското национално културно наследство. „Много е важно в тези трудни години, когато сме принудени да преодоляваме различни като характер и посоки кризи, които не сме се и мислили, че могат да ни сполетят, някак си тези часове на досег с изкуството, носят и по-голямо национално самочувствие, дават една увереност, че все пак светът може да не е много лош“, заключи директорът на музея.

Интересен за любителите на изкуството е и роялът, който се намира в помещението, където е разположена централната, основната експозиция на музея. Роялът, всъщност, е собственост на проф. Панка Пелишек, а не на Панчо Владигеров. Проф. Пелишек е близка негова приятелка, колега и по волята на нейната дъщеря, инструментът идва в музея по-късно, след откриването на експозицията. На плочата на рояла са разположени автографи на едни от най-известните пианисти за епохата, включително и на самия Панчо Владигеров, както и на проф. Пелишек.

Сред експозицията в Къща-музей „Панчо Владигеров“ се откроява и портретът на майката Елиза, рисуван от Панайот Сеферов, български художник, живял през 20-те години на ХХ век в Берлин, завършил в Берлин, но починал много млад, и поради това не е много известен в нашите среди, но е бил в близки контакти с братя Владигерови. Елиза Пастернак е родом от Одеса – оттам е родът на нейния баща Леон Пастернак, и се предполага, че това е единият клон на цялата фамилия Пастернак, тъй като самият Владигеров в едно свое интервю по радиото споменава, че с поета Борис Пастернак са далечни братовчеди. За съжаление, нито в архива на Панчо Владигеров, нито в архива на Борис Пастернак има информация, която да потвърждава тяхната родова връзка, но така или иначе това е казано от Владигеров и е твърде възможно, защото и двата рода са от Одеса, и най-вероятно са наистина близки. Елиза завършва медицина в Париж и по професия е лекар-гинеколог. След като приключва своето обучение в Париж, където е имала състуденти българи, които са ѝ разказвали много за България, тя взима парахода от Одеса и пристига във Варна, за да практикува своята лекарска професия и именно там се среща с бащата на Панчо и на Любен Владигерови – Харалан Владигеров, който пък е бил градски прокурор и така тръгва тяхната връзка, създават семейство и на 13 март 1899 г. се раждат двамата близнаци. /БГНЕС