30 години от сръбското клане във Вуковар

Днес се отбелязват 30 години от падането на хърватския град Вуковар в ръцете на бившата югославска армия. Градът е превзет след тримесечна обсада и на практика е унищожен до основи от денонощни бомбардировки. Тук са извършени и първите военни престъпления в Европа след края на Втората световна война.

Вуковар се намира в източната част на Хърватия, недалеч от сръбската граница, припомня БГНЕС.

На 18 ноември 1991 г. заедно с войските на югоармията влизат и сръбските паравоенни формирования, които доунищожават града. От миналата година тази дата се отбелязва като "Ден в памет на жертвите в отечествената война на Хърватия".

В продължение на 87 дни - от началото на месец август до 18 ноември 1991 г. Вуковар е под обсадата на силите на сръбския диктатор Слободан Милошевич. Според данните на болницата във Вуковар по време на обсадата са загинали 1624 души. Ранени са над 2500. Над 5000 жители на града са отведени като пленници в лагерите в Сърбия, а от града са изгонени около 22 000 хървати. Днес, 30 години по-късно, не е известна съдбата на 300 души - те се водят за безследно изчезнали.

По време на обсадата всеки ден над града падат по около 7000 гранати. 90 на сто от сградите и постройките са сринати до основи. При превземането на града югоармията влиза първо в болницата и отвежда всички ранени, включително и цивилните лица, които по-късно са избити в близкото село Овчара в нощта между 20 и 21 ноември 1991 г. От масовите гробове в Овчара по-късно са ексхумирани телата на 200 души. Все още се издирват останките на около 70 души.

За престъпленията във Вуковар в Международния Трибунал за военни престъпления в Хага бяха обвинени бившият кмет на града Славко Докманович, трима бивши офицери от югоармията - Милета Мръшич, Веселин Шливанчанин и Мирослав Радич, както и тогавашният областен ръководител Горан Хаджич. Докманович бе арестуван през 1997 г., но година по-късно се самоуби в ареста в Хага. Останалите получиха различни присъди, а само Радич бе оправдан. /БГНЕС