49-то НС е към края си, а с него и първата неуспешна ротация в изпълнителната власт, предаде репортер на БГНЕС.
След поредица от предсрочни парламентарни избори и служебни кабинети на президента, България направи първата в историята ротация на изпълнителната власт, но само за 10 месеца, след което отново „кормилото“ се пое от служебен кабинет, но този път по нови правила.
Правилата се въведоха от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС с т.н. промени в Конституцията, според които в случай на избори президентът може да избере служебен премиер измежду председателя на Народното събрание, управителя и подуправителите на БНБ, шефа на Сметната палата и омбудсмана, както и техните заместници. Точно това се и случи. След 9-те месеца управление на кабинет с премиер Николай Денков от ПП, то трябваше да има ротация и министър-председател да стане Мария Габриел от ГЕРБ-СДС. Преговорите обаче доведоха до провал и първият в историята служебен кабинет отчитащ се пред парламента стана факт. Първенецът се оказа председателят на Сметната палата Димитър Главчев, който показа как след седмица управление могат да се сменят служебни министри - на МВнР и на земеделието.
С промените в основния закон ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС ограничиха правомощията и мандата на главния прокурор, разделиха ВСС на две колегии-Висш прокурорски съвет и Висш съдебен съвет, както и взеха решение да се създаде Инспекторат на съдебната власт, който да се състои от главен инспектор и десет инспектори. Състав на ВСС обаче така и не се прие и депутатите направиха нова промяна в НПК, с която удължиха работата на съвета при състоянието му преди промените.
Новата 2024г. трябваше да започне с избора на двама представители от квотата на парламента в Конституционния съд, попълване на новата антикорупционна комисия и редица промени в Закона за съдебната власт, така че реформираният Висш съдебен съвет да може да заработи. Уви, единствено първата задача се изпълни като народните представители изпратиха бившия председател на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова и номинирания от ПП-ДБ Борислав Белазелков за конституционни съдии. Народните представители трябваше и да попълнят състава на регулаторите, тъй като председателите на 16 държавни органа са с изтекъл мандат, но и до това НС не можа да стигне.
Секторът енергетика обаче се оказа по-успешен. В последния си живот 49-то Народното събрание отмени либерализацията на тока с една година, предостави 1,2 млрд. лв. за реконструкция на Маришкия басейн за периода 2024-2028г., прие проекта за климатична неутралност, за да получим финансиране по втория транш от ПВУ, както и проекта за изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ по технологията на „Уестингхаус“ АР1000, също така и възложи провеждането на преговори с потенциалната строителна фирма за инженеринг, строителство, доставка и въвеждане в експлоатация на ядрена централа на площадката на АЕЦ-а.
В сектор отбрана пък се гарантира повишение на заплатите от 1 януари 2025 г.- възнагражденията на военнослужещите да се повишат средно с 30%.
Приеха се и промени в Закона за хазарта, като се забраниха хазартните игри в медиите.
Така поне тези решения няма да бъдат прехвърлени към 50-то Народно събрание, където вече чакат стъпките по пълноправното ни приемане в Шенген, Еврозоната и ОИСР. /БГНЕС
