Днес се навършват 71 години от провъзгласяването на Българската патриаршия.
На 10 май 1953 г., в последния ден от работата си, Третият църковно-народен събор на Православната ни църква взема историческото решение за възстановяване на нейния патриаршески статут – решение, чрез което поправя една историческа несправедливост и сбъдва мечтите и надеждите на поколения православни християни от българския род, отдали силите и живота си за духовната ни свобода и църковната ни независимост.
Започнала историческото си съществуване в далечната 870 г. като архиепископия на Константинополския патриаршески престол, Българската църква е удостоена с най-високия в православния свят патриаршески статут още в периода на Първата българска държава, за да изгуби този статут, заедно със загубата и на държавната самостоятелност, в началото на единадесетото столетие, бидейки понижена от завоевателя отново до ранга на архиепископия – Охридската българска архиепископия.
След отхвърлянето от народа ни на византийската власт и въздигането на Втората българска държава, през 1235 г. е провъзгласена и светата Търновска патриаршия: славна Църква, радвала се на високо признание и авторитет в целия средновековен християнски свят, която просъществува до времената на османското нашествие, когато е погълната от Вселенската патриаршия на Константинопол и когато само Охридската архиепископия остава да припомня на православните българи за славното им минало.
Ала столетията на двойна – държавна и църковна – несамостоятелност не успяват да сломят и да прекършат свободолюбивия православен български дух. В условията на неравна борба, с много постоянство и немалко жертви, през 1870 г. – точно хилядолетие след исторически първото учредяване на Българската църква – предците ни успяват да извоюват възстановяването на църковната ни самостоятелност, в лицето на Българската екзархия; през 1945 г. е снета схизмата, наложена ни от Вселенската Патриаршия; за да се стигне и до заветната 1953 г. и отново възстановеното ни патриаршеско достойнство.
През целия този дълъг и трънлив исторически път православният български род, независимо от всички изпитания и всевъзможните изкушения, на които беше подлаган, остана верен в най-главното: през цялото това време духовните ни водачи, свещенството и монашеството и всички наши достойни предци останаха твърди в православната вяра, като не се отклониха нито наляво, нито надясно от царския път, но съхраниха и опазиха чиста „вярата, веднъж завинаги предадена на светиите“ (Иуда. 1:3).
А тези изпитания и изкушения не бяха малко. Множеството опити за склоняване към позорна уния с Папството, към ислямизация – в столетия под османска власт, и към окончателно отделяне на българския народ от светото Православие и обособяването му в национално определено изповедание – в дългите десетилетия на достопечална схизма с Вселенската патриаршия, вместо да отклонят народа ни от православната вяра, успяха само да го утвърдят още повече в избора, направен още през деветото столетие от нашия богоувенчан покръстител – светия равноапостолен Борис Първи Михаил. Примерът на великия роден светец св. патриарх Евтимий и неговото молитвено застъпничество, са били винаги пътеводна светлина за нашата Църква и нашия народ.
Целият този труден, ала достойно извървян от народа ни исторически път, ни дава повод и основание днес, отбелязвайки седемдесет и първата годишнина от възстановяването на патриаршеското достойнство на родната ни света Православна църква, да кажем, заедно със свети апостол Павел, от името на целия православен български род: „С добрия подвиг се подвизах… вярата опазих“ (2 Тим. 4:7). И да продължим заедно по този тесен, ала спасителен път – към венеца на правдата, с който Господ увенчава онези, които са Му верни докрай.
Подвигът и примерът, оставени ни от тях, от достойните наши екзарси Антим, Йосиф и Стефан, и въобще от всички строители на светата ни Православна църква през столетията, ни задължават към още повече усърдие в полза на обичния ни православен народ, за слава на Бога и в утвърждаване мисията на светата Христова Църква в съвременния свят. /БГНЕС
