АФП: Пропадането на зърнената сделка в Украйна ще има средносрочно въздействие

Сривът на черноморския коридор за износ чрез зърнената сделка, който позволи износа на над 32 милиона тона украинско зърно през изминалата година, не би трябвало да има непосредствено въздействие, но в средносрочен план ще създаде напрежение на пазара и ще повиши цените на храните, предаде АФП.

Слабо непосредствено въздействие

Ситуацията е много по-различна от февруари 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна, което прекъсна корабоплаването в Черно море - основният маршрут за износ на украински селскостопански продукти.

Киев беше най-големият износител на слънчогледово олио в света и четвъртият по големина за пшеница и царевица, а излизането му от световния пазар изпрати цените до рекордни стойности през май.

Отварянето на коридора за износ на 1 август 2022 г. помогна да се осигурят доставки за държавите вносителки и да се понижат цените, въпреки че конфликтът намали производството на украинските земеделски продукти.

Прогнозите са производството на пшеница да спадне до 17,5 млн. тона през сезон 2023-2024 г. от 33 млн. тона през сезон 2021-2022 г.

При царевицата производството се очаква да спадне до 25 млн. тона от 42 млн. тона.

"През 2023-2024 г. Украйна би трябвало да изнася с 6 млн. тона по-малко пшеница и с 10 млн. тона по-малко царевица", заяви Готие Льо Молгат, анализатор в Agritel, който предоставя данни и анализи за селскостопанските пазари.

Липсата на непосредствено въздействие се дължи отчасти на времето: в момента в северното полукълбо е сезонът на жътвата.

"Бъдещите нужди ще станат ясни в края на жътвата", каза Льо Молгат.

"Това е спокоен период на пазарите, които реагираха слабо на новината за спирането на сделката", добави той.

Фючърсите на пшеницата в Европа се повишиха, докато в Съединените щати спаднаха.

Освен това отказът на Русия да поднови сделката беше очакван и тя вече работеше, за да я подкопае.

През последните месеци "наблюдавахме затруднения в Босфора с много бавен трафик", дължащи се по-специално на малкия брой руски инспектори за корабите, използващи коридора, заяви Едуард дьо Сен-Дени, търговец във фирмата за търговия със суровини Plantureux & Associes.

Сухопътни маршрути

Още преди отварянето на черноморския коридор ЕС създаде "коридори на солидарността", които са сухопътни и речни маршрути, предназначени да улеснят износа на селскостопански продукти от ЕС през Европа.

Фондация "Ферма", мозъчен тръст, специализиран в областта на селското стопанство, изчислява, че половината от украинския износ на селскостопански продукти вече се осъществява по тези маршрути.

"Един от въпросите, които трябва да се зададат, е дали ЕС, който е взел половината от предлаганото украинско зърно от началото на конфликта, има капацитет да реекспортира тези количества", казва Оля Тайеб Чериф, директор на изследванията във Фондация "Ферма".

ЕС би желал да подобри възможностите си за транспортиране чрез хармонизиране на железопътното междурелсие с Украйна.

"Те могат да увеличат малко темпото, но това не решава проблема с въпросните обеми", каза Сен-Дени.

Средносрочни опасения

Понастоящем на световния пазар няма недостиг на пшеница. Но "най-много пшеница за износ има в Русия с 12,5 млн. тона запаси, а това е най-евтината пшеница в света", отбеляза Деймиън Веркамбре от брокерската компания Inter-Courtage commodities.

Русия би могла да облекчи отчасти недостига на световния пазар поради липсата на украинска пшеница. Но нарастващата зависимост от Русия може да се окаже горчиво хапче за много страни.

ЕС, който се очаква да има нормална реколта, също би могъл да помогне за задоволяване на нуждите на страните вносителки.

Но неблагоприятните климатични условия могат бързо да променят перспективите.

Пазарите на пшеница и царевица понастоящем също са в много различни позиции. Китай, който е най-големият вносител на царевица в света, може да се обърне към Бразилия, която имаше рекордна реколта и продава на по-ниска цена.

При пшеницата производството може да е достатъчно, но спад в обема на износа на Украйна може да създаде проблем.

"Едно продължително затваряне на коридора ще окаже влияние върху инфлацията на цените на храните, което ще се отрази на продоволствената сигурност", заяви Оля Тайеб Чериф от Фондация "Ферма".

Някои държави вносителки вече изпитват затруднения да плащат текущите цени, като например Египет.

Световната продоволствена програма на ООН също е изложена на риск от прекъсване на работата, тъй като тя се снабдява от Украйна с пшеница, която доставя на Афганистан, Йемен и африканските държави, отбеляза Чериф. /БГНЕС