„Освен премахването на конкретни дати за преустановяване или намаляване на работата на въглищните централи и тяхното оставяне да работят в рамките на разумните хоризонти, следва да се предоговорят и част от инвестициите, като например проекта за батерии. Трябва да има промяна от изграждане на големи ВЕИ- мощности към децентрализирани цели, към подобряване на градската среда, където са и проблемите с мръсния въздух“. Това заяви в интервю за БГНЕС Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум.
Иванов смята, че планът за батерии не може да бъде реализиран по начин, по който да се подобри икономическата ни среда. „Средствата за тези мерки трябва да бъдат насочени към децентрализирани системи за собствено потребление, към енергийна ефективност и то с приоритет подпомагане на енергийно бедните“, заяви още той.
Депутатите приеха решение, с което задължават МС да отвори ПВУ и да направи промени в сектора енергетика и по-точно ангажимента ни към ЕК да намалим с 40% въглеродните емисии, до края на 2025г, както и продължаване работата на централите от Маришкия басейн без ограничения до 2038 г.
„Доколко успешни ще бъдат преговорите за въглищните централи с ЕК зависи от това как подготвяме нашата позиция. За момента ние казваме ясно какво не можем да приемем и какво е в разрез с националния интерес и защо ние искаме да отворим ПВУ. Наред с това трябва да изготвим план как си представяме енергетиката дългосрочно и след преговорите да осъществим и преговори на национално ниво с държавите – членки“, обясни още Антон Иванов.
„Ако изпълнявахме плана с намаляване на емисии и ограничаване на мощности, българската енергетика нямаше да може да осигури тези щедри компенсации за стопанските потребители, които се осигуряват в момента, тоест това ще е пряка икономическа щета. Изпълнението на тези изисквания в рамките на две години означава съкращение на голям брой хора, първо в мините, защото като се съкрати производството от въглища трябва да се затварят рудници, а след това щяха да се затварят и централите. Тоест на първо място от тези мерки ще се усети икономическият ефект, а след това и социалният“, обясни още той. Именно необходимостта да се осигури един плавен преход, който да не нанесе икономически щети и социално напрежение налага отваряне на ПВУ и неговото по-реалистично преправяне“, подчерта още той, след което продължи:
„България вече е приела, че в хоризонта до 2038 г. ще е затворила своите въглищни електроцентрали, но в периода до 2030г. ние считаме, че електроенергийната ни система има нужда от работата на въглищните централи и те трябва да бъдат запазени в максимална степен, докато не бъдат развити други електрогенериращи мощности, които да заместят вече излизащите от работа след 2030г. въглищни блокове. Така че тук въпросът е доколко е реалистично до 2026г. ние да направим такова намаляване“, подчерта още експертът. „Някои говорят, че не се цели затварянето на въглищните централи, а единствено ограничаване на тяхната работа, че те могат да работят само зимно време, а лятно време не. Тук обаче има проблем, защото няма икономически механизъм, който да гарантира дали едно предприятие ако не работи цяло лято ще получава достатъчно приходи, чрез които да се осигуряват постоянните разходи. Този ангажимент не води на пръв поглед спирането на електрогенериращи мощности, но от една страна води пряко до затваряне на рудници, а от друга страна прави неефективна работа на мощностите само през зимата, което е и основание да се твърди, че фактически този ангажимент води до затваряне на важни за страната ни електрогенериращи мощности“, допълни още енергийният експерт Антон Иванов. /БГНЕС
