Бедните държави призовават за дългова революция

Уморени от растящия дълг и множеството кризи, лидерите на най-бедните държави в света призоваха да бъдат пренаписани правилата, които регулират отпускането на милиарди долари.

По данни на ОИСР през 2021 г. западните държави са раздали над 185 млрд. долара под формата на безвъзмездни средства и евтини заеми. Официалната помощ за развитие е един от стълбовете на международната финансова система.

Но 46-те най-слабо развити страни, които провеждат своя собствена среща на върха, организирана от ООН в Доха тази седмица, се чувстват ощетени.

Пет десетилетия след създаването на клуба на най-слабо развитите държави от ООН за организиране на търговски привилегии и по-лесен достъп до други финансови средства, президенти и министър-председатели заявиха, че проблемите им са се натрупали.

Изменението на климата, последиците от Ковид-19, повишаването на цените на храните и горивата, предизвикано от нахлуването на Русия в Украйна, и все по-големите дългове тежат на бедните страни, които обвиняват за това системата.

"Нашите партньори са склонни да хвърлят цялата вина за неуспехите върху партньора получател и да избягват проверката на собствените си програми за помощ, които със сигурност може да са допринесли за неуспехите", заяви президентът на Източен Тимор Хосе Рамос-Хорта.

Игра на обвинения за дълга

Президентът на Сейшелските острови Вавел Рамкалаван заяви, че е време международните финансови институции да излязат извън рамките на брутния вътрешен продукт на глава от населението като единствена мярка за развитие.

"Един размер не е подходящ за всички", каза той, призовавайки за система, която признава, че различните държави имат различни проблеми.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш разшири обхвата на атаката, като осъди световната финансова система, "създадена от богатите страни, предимно в тяхна полза". Без никакви парични резерви бедните страни са принудени да плащат "хищнически лихвени проценти".

На срещата на върха редовно се споменаваше пандемията от коронавирус. Най-слабо развитите страни получиха по-малко ваксини и след това трябваше да вземат заеми с осакатяващи лихви, за да платят за спешните си мерки.

Преди срещата на върха Програмата на ООН за развитие (ПРООН) изчисли, че 52 държави са в състояние на дългов стрес или са близо до него и са застрашени от фалит.

Вицепремиерът на Лесото Нтхоменг Маджара беше сред лидерите, които призоваха за "спешно" разсрочване или отписване на дълга.

Призивите се прибавиха към дългогодишните критики към Световната банка и Международния валутен фонд за това, че налагат строги икономии на бедното население, за да получат заеми.

Понастоящем Китай е най-големият отделен кредитор, който често се разглежда като съперник на западното влияние, но наскоро изрази готовност да работи с МВФ и други институции за организиране на облекчаване на дълга.

Успоредно с официалната среща на върха активисти на гражданското общество проведоха свои собствени срещи, за да предложат радикални решения на проблема с дълга.

Лиди Накил от Азиатското народно движение за дълг и развитие - коалиция от няколко активистки групи, заяви, че развитите страни трябва просто да се съгласят да дадат компенсация, както направиха в международните преговори за противодействие на изменението на климата.

"Искаме нещо, което да е подобно на конвенцията за климата, признаване на отговорността, която богатите нации носят за тази неустойчива икономическа система, която имаме", каза Накпил.

На конференцията за климата през 2009 г. големите икономики обещаха 100 млрд. долара годишно до 2020 г., за да помогнат за покриване на щетите от повишаването на температурите, но все още не са успели да достигнат тази сума. /БГНЕС