Берлин: Ситуацията с мигрантите от 2015 г. не трябва да се повтаря

На турско-гръцката гранича са се струпали хиляди бежанци и мигранти, които искат да стигнат в ЕС. В същото време Евросъюзът се стреми да не допусне повторение на ситуацията от 2015 г. Какво се промени през този период от време?

„Ще се справим”, заяви германският канцлер Ангела Меркел през август 2015 г. на фона на растящия брой мигранти, пристигащи в ЕС. Скоро след това, на 4 септември, в продължена на няколко седмици бежанци, мигранти и лица, търсещи убежище в ЕС, започнаха да пристигат масово в Германия през Унгария и Австрия. В отговор на критиката по свой адрес заради отварянето за кратко време на германската граница за мигранти, стигнали до Европа по така наречения „балкански маршрут”, Меркел тогава заяви: „Ако сега трябва да се извиняваме за това, че проявихме дружелюбност в критична ситуация, това повече не е моята страна”. Какво се промени в ЕС за 5 години по отношение за бежанците? Днес се чуват съвсем различни думи. Ситуацията от 2015 г., когато в Европа пристигнаха почти 1 милион бежанци и мигранти, не трябва да повтаря. Такъв е сега лайтмотивът в изявленията на германското правителство. Не трябва да се допуска „загубата на контрол върху ситуацията”, както се случи през 2015 г., заявява днес канцлерът Меркел. На фона на събитията по турско-гръцката граница, където се намират хиляди бежанци, желаещи да достигнат територията на ЕС, Меркел говори за „задънена улица”, в която тези хора са попаднали. Очевидно канцлерът не вижда в това критична ситуация, подобна на възникналата през 2015 г. на гарата в Будапеща, където се бяха събрали хиляди бежанци.

Сега, за разлика от 2015 г., Евросъюзът отделя значително повече внимание на укрепването на външните си граници. Държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на ЕС отново и отново повтарят, че трябва да се направи така, че бежанците да не могат да пресекат границата. На срещата на върха през юни 2018 г. като обща цел на миграционната политика бе обявено укрепването и защитата на външните граници на ЕС. Затова затварянето на границата между Гърция и Турция е последователна стъпка. Ръководителят на фракцията на Християндемократическата партия в Европарламента Манфред Вебер смята за правомерно използването от гръцка страна на сила, целяща да спре бежанците да преминат границата с Гърция, т.е. външната граница на ЕС. Границата на ЕС трябва да бъде защитена „Външната граница трябва да бъде защитена”, заяви Вебер в интервю за германската телевизия ARD. Според него, ако бежанците хвърлят камъни по гръцките полицейски и гранични служители, ответното използване на сълзотворен газ е правомерно. За създадената на границата между Турция и Гърция ситуация е виновен турският президент Реджеп Тайип Ердоган, тъй като той е разрешил бежанците да бъдат извозвани с автобуси до границата, смята Манфред Вебер. Може да се направи паралел със събитията от септември 2015 г., когато унгарският премиер Виктор Орбан разреши извозването на бежанци с автобуси към границата с Австрия, като по този начин Германия и Австрия се оказаха в ситуация на цугцванг. През 2020 г. президентът на Турция Ердоган използва бежанците като средство за политически натиск.

Сега обаче реакцията е различна от тази през 2015 г.: не трябва да се изпуска контрола върху ситуацията. Границата трябва да остане затворена. Гръцкото правителство даже преустанови за определено време приемането на пребиваващи на територията на страната хора да подават заявления за право на убежище. Върховният комисар на ООН по въпросите на бежанците разкритикува тези мерки и ги определи като нарушение на европейското право и редица конвенции. В ЕС няма единодушие по въпроса за разпределението на бежанците През лятото на 2015 г. държавите-членки на ЕС приеха с мнозинство решение за квотно разпределение на бежанците и мигрантите. Това споразумение така и не бе изпълнено. Унгария и още три държави от Евросъюза гласуваха против. Пет години по-късно позицията на по-голямата част от държавите-членки претърпя промяна. Те се обявяват срещу дългосрочното въвеждане на квоти, за каквито настояват Италия и Гърция – държавите, които са принудени първи да приемат голям брой нелегални мигранти. Още през лятото на 2015 г. ЕС трябваше да приеме реформа в областта на миграционната политика. Трябваше да бъдат внесени изменения в т. нар. Дъблинско споразумение. То предвижда първата държава, в която мигрантът е попаднал след пресичането на границата на ЕС, да носи отговорност за неговата регистрация, получаване на убежище или за депортирането на нелегално пребиваващи. Тогава канцлерът на Германия обяви документа за неактуален. Сега не може да става и дума за това. Някои формулировки от Дъблинското споразумение бяха изменени, но принципна промяна в целия документ така и не бе приета. Това означава, че за всички бежанци и мигранти, без значение дали на континента или на островите, и през 2020 г. отговорност носи Гърция като първата държава от ЕС, на чиято територия те са попаднали. Атина в продължение на няколко години, а особено сега, не се справя с големия брой бежанци и мигранти. Но останалите държави-членки на ЕС не се съгласяват да ги разпределят помежду си. „Това не е гръцки, а европейски проблем”, коментира ситуацията председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Но изявлението ѝ се възприема като празни думи на фона на водената през последните 5 години политика на ЕС. Исканите от ЕК изменения в Дъблинското споразумение, отнасящи се до процедурите по предоставяне на убежище и системата за разпределяне на бежанци, са отхвърляни постоянно от държавите-членки на ЕС. Случващото се в Идомени на границата между Гърция и Македония през 2016 г., както и лагерът за бежанци във френския град Кале, представят нагледно съществуващия проблем. ЕС възнамерява да укрепва и защитава своите граници „Трябва да се съобразяваме с това, че хората не искат да приемат нови бежанци и мигранти”, призна неофициално преди няколко години високопоставен германски политик в Брюксел. Думите му не са никак радващи. Но това е истината. И политиците трябва да се съобразят с нея. Успехът на десните популисти на изборите в ЕС през последните години доказват това. В същото време и социалдемократите, и „зелените”, и либералите се изказват в полза на това, че трябва да се защити границата на ЕС и да не се изпуска контрола върху ситуацията.

Както през 2015 г., също и сега държавите от ЕС се опитват да прехвърлят проблема с бежанците на гърба на другиго. Както преди 5 години направиха Гърция, Хърватия, Словения, Италия, Унгария, Австрия и други страни – те просто пропуснаха през своята територия бежанците, без да ги регистрират, въпреки Дъблинското споразумение. Разбира се, оттогава бяха взети различни мерки, процедурата за правото на убежище да започне в тази държава от ЕС, в която първо е влязъл бежанецът, за да се предотврати по този начин неконтролирано влизане в Евросъюза. Това днес работи само отчасти. По данни на Евростат, през третото тримесечие на 2019 г. в Германия и Франция са подадени най-много молби за убежище от сирийски, афганистански, а вече и от венецуелски граждани. Въпреки че тези държави не са първите от ЕС, в които са пристигнали търсещите убежище, което означава, че не са длъжни да носят отговорност за тях. От 2015 до 2020 г. ЕС разработи различни модели при вземане на решение за предоставяне на убежище или за депортиране. Нито един от тях не е приложен на практика. Действаше единствено споразумението между ЕС и Турция за бежанците. Анкара се съгласи да приеме обратно от територията на ЕС бежанци, а за сметка на това Европейският съюз ѝ обеща финансова помощ в размер на 6 милиарда евро. Тази концепция, от гледна точка на ЕС, работеше добре до края на февруари тази година. Но какво ще стане сега, когато президентът на Турция вече не иска да спазва договореното с ЕС? И сега, както и през 2015 г., по спешност трябва да бъде взето решение, както направи това Меркел за няколко часа, поддавайки се на натиска на Унгария и на уговорките на Австрия. За да бъде взето решение, трябва да възникне критична ситуация. Необходимо ли ни е това днес отново? /БГНЕС ---------- Бернд Ригерт и Наталия Позднякова, „Дойче веле”.