Бившият италиански премиер, който съчетаваше лудориите на знаменитостите с десния популизъм, положи основите на тръмпизма.
Когато на 16 ноември 2011 г. Силвио Берлускони напуска за последен път официалната резиденция на министър-председателя - Палацо Киджи, той изглежда унизен. Финансите на Италия бяха в трудно положение, а международните инвеститори залагаха срещу държавните облигации на страната; прокурорите бяха по петите му заради прословутия скандал", в който беше замесена непълнолетна секс работничка; европейските съюзници Никола Саркози и Ангела Меркел бяха обявили публично недоволството си от него. По онова време малцина можеха да предположат колко много бъдещата политика ще следва популисткия шаблон на Берлускони.
Берлускони почина на 86-годишна възраст - той беше в болница в Милано, където се лекуваше от белодробна инфекция. Въпреки това, ако се огледате наоколо, можете да видите неговото наследство навсякъде. Всъщност годините, последвали излизането на Берлускони от властта, утвърдиха неговия политически стил, който съчетаваше крайно личностна политика, умело използване на визуалните медии и безсрамна демагогия - всичко това, за да се възползва от разочарованието и цинизма на избирателите по отношение на статуквото. Трудно е да се сетим за друг политик, който да е по-голям предвестник на бъдещата политика.
Много десни популисти в политиката, които доминираха през 2010 г., бяха сравнявани с Берлускони, като на първо място сред тях беше бившият президент на САЩ Доналд Тръмп. Подобно на Тръмп и доста преди него, Берлускони държеше да подчертае факта, че не е политик "от кариерата", а по-скоро успешен "self-made entrepreneur", който е решил да влезе в политиката, за да спаси страната си от левичарството. Подобно на Тръмп, Берлускони дължи успеха си на необикновеното използване на телевизията, което в неговия случай е улеснено от факта, че той притежава повечето частни телевизионни канали в страната. И накрая, подобно на Тръмп, Берлускони превзе политическата сцена, като пренебрегна всички норми на институционална учтивост и вежливост, представяйки се нелепо като жертва на съдиите и изборните власти, като не се свенеше да използва най-вулгарните и сензационни тактики за привличане на общественото внимание - включително известната си слабост към сексуални шеги.
Берлускони олицетворяваше това, което Антонио Грамши описваше като "вкус към оперното" на италианския народ, а неговите митинги и телевизионни интервенции включваха моменти, които биха подхождали на вариететно шоу. По отношение на политическото съдържание обаче той беше просто неолиберал: неговата революция беше насочена към намаляване на данъците и бюрокрацията и дерегулиране на труда. Всъщност в исторически план е най-добре той да се разглежда като връзката между неолиберализма и популизма.
В Италия Берлускони допринесе за навлизането на крайната десница в политиката, като сключи съюзи със сепаратистката партия "Северна лига" и с постфашистката партия "Alleanza Nazionale", от която произхожда партията на настоящия министър-председател Джорджия Мелони. (За първи път Мелони става известна като министър на младежта в последното правителство на Берлускони).
Любопитно е, че в ретроспективен план изместването на италианската политика все повече към националистическото "дясно" прави Берлускони да изглежда относително умерен. Въпреки това постоянните му нападки срещу работниците, съобщенията за връзките му с мафията, манипулирането на правната система, катастрофалната му икономическа политика, която ускори индустриалния упадък на страната, и възхвалата на крайния индивидуализъм - всичко това създаде условия за сегашния реакционен завой в Италия.
Ключов елемент от неговия успех, който беше имитиран от десните популисти по света, беше способността му да превърне обвиненията срещу него в гориво за оцеляването си. Кариерата на Берлускони е прочута с множество съдебни преследвания за престъпления, свързани с мафията, корупция и укриване на данъци. В отговор на това той възприе двупосочен подход. От една страна, той енергично настояваше, че е невинен, жертва на комунистически съдии - най-преследваният човек в човешката история. От друга страна, в полза на по-неуверените си поддръжници, особено на тези от бизнес класата, които често се занимават с незаконни или гранични практики, той често намигаше към факта, че поведението му не е чак толкова безупречно, но пък кой е безгрешен?
В Италия възходът на Берлускони стана възможен благодарение на умората, която италианската либерална демокрация култивира у обикновените хора още от корупционния скандал "Тангентополи" в началото на 90-те години. В други страни десните фигури се възползваха от подобни чувства на разочарование от политиката, която изглежда не защитава интересите на никого, освен на елитите.
Докато на политиката се гледа - понякога с основание - като на едно голямо "блато" (ако използваме реториката на Тръмп), пълно с корупция и лицемерие, циничната политика, която Берлускони създаде, а десните популисти усъвършенстваха, ще продължи да тържествува. Единственият начин да се прекъсне това токсично проклятие е политиката да се изпълни отново с морална, но осезаема мисия, която действително да доведе до конкретни ползи за гражданите. Точно това не успя да направи Берлускони./БГНЕС
-----------------------------------------------
Паоло Гербаудо, „Гардиън“
Паоло Гербаудо е социолог в Scuola Normale Superiore в Пиза и в Кралския колеж в Лондон
