След съдебното преследване срещу Ламбракис Сарцетакис заминава за Париж на държавно спонсорирана образователна ваканция, за да изучава сравнително право във Факултета по право и икономически науки в Париж и в Университетския център за изследване на европейските общности (Centre Universitaire des Études des Communautés Européennes). Непосредствено след държавния преврат на 21 април 1967 г., извършен от Пападопулос, той е призован обратно в Атина от военната хунта. Заедно с 29 други магистрати е освободен от всички свои юридически функции с "конституционен акт" на 29 май 1968 г. На два пъти е арестуван и почти година е в затвора, докато на 19 ноември 1971 г. е освободен под нарастващ международен натиск. По време на пленничеството си е измъчван от гръцката военна полиция. През септември 1974 г., след свалянето на диктатурата и възстановяването на демокрацията в Гърция, Сардзетакис е напълно реабилитиран. През следващите години той става председател на Апелативния съд и накрая, през октомври 1982 г., член на Касационния съд.
През март 1985 г. правителството, оглавявано от министър-председателя Андреас Папандреу, обявява планове за намаляване на правомощията на президентството, а управляващата партия ПАСОК отказва да поднови мандата на Константинос Караманлис. Караманлис подава оставка и Сардзетакис е избран от парламента за 5-годишен мандат като четвърти президент на Република Гърция (или пети, включително временния президент Алеврас) Без официална политическа принадлежност, Сардзетакис е президент от 30 март 1985 г. до 5 май 1990 г.
Христос Сардзетакис е широко смятан за герой на демокрацията. Въпреки че гръцката левица го оценява високо, в личните си политически възгледи той винаги е бил антикомунистически настроен гръцки националист. Той изповядва националистически възгледи и по отношение на българите в Егейска Македония. Самият Сардзетакис е родом от Солун, а майка му е по произход от едно село в Леринско, в което преди Балканските войни са живели много българи.
Ревността му да разкрие фактите за убийството на Ламбракис не се основава на политическите му възгледи, а на професионализма и чувството му за дълг. Сардзетакис е награждаван няколко пъти като доктор хонорис кауза и е носител на най-високите отличия на много държави. Той беше широко известен и уважаван заради почтеността си като съдия и като борец за демокрация. /БГНЕС