До XIX в., когато германският археолог Хайнрих Шлиман открива града Троя, който е в центъра на Омировия епос „Илиада“, той е смятан за мит. След откриването му някои други аспекти на Омировата легенда стават по-осезаеми, като например т.нар. златно съкровище на Приам, очевидно принадлежало на едноименния троянски цар, съобщи Greek Reporter.
Откриването на златното съкровище на троянския цар Приам
През 1871 г. Шлиман започва работа по разкопките на мястото на Хисарлик, което днес е признато за древния град Троя. След като открива ниво, известно като Троя II, и го идентифицира като същата Троя, за която се пише в „Илиада“, следващата му цел е да намери златното съкровище на Приам.
Тъй като Приам е бил монархът на Троя, Шлиман заключава, че той трябва да е скрил съкровището си някъде в града, за да не бъде откраднато от гърците, ако градът му падне. На 31 май 1873 г. Шлиман открива легендарното съкровище, което търси.
Предполага се, че е попаднал на него случайно, тъй като се твърди, че е зърнал злато в лицето на траншеята, докато е изправял страната на траншеята в югозападната част на обекта.
След като разкопал съкровището и го извадил от земята, Шлиман взел находките и ги съхранил в дървената си колиба. Освен златните и сребърните предмети съкровището на Приам включвало няколко оръжия, меден казан, плитка бронзова паница и бронзов котел.
Въпреки че Шлиман съобщава, че съкровището на Приам е единична находка, други учени се съмняват в това твърдение, като твърдят, че то е само част от цялото съкровище, от което повечето от значимите предмети са открити от германския археолог. Други артефакти са били открити на по-ранна дата.
След като съкровището е намерено, османските власти се стремят да се сдобият с него. Шлиман обаче е против това и разработва стратегия за изнасяне на артефактите от османската територия.
Все още е загадка начинът, по който Шлиман успява да направи това, и много предложения и теории се опитват да го обяснят. Една от тях гласи, че съпругата на археолога, София, е пренесла части от съкровището през османската митница, като ги е скрила в бельото си. В крайна сметка Шлиман е съден от османското правителство.
Той губи делото и е глобен с 400 лири (500 долара) като компенсация на османците, но доброволно плаща 2000 лири (2500 долара) по неизвестни причини.
Къде е съкровището сега?
След откриването на златното съкровище на Приам Шлиман съсредоточава усилията си върху намирането на подходящ музей, в който да бъдат изложени артефактите. Междувременно съкровището се съхранява в дома на Шлиман. Предполага се, че това е било причина за безпокойството му.
През 1877 г. златното съкровище от Приам е изложено за първи път пред публика в лондонския музей „Саут Кенсингтън“ (сега музей „Виктория и Албърт“). След като е изложено в продължение на много години в Лондон, златното съкровище на Приам е преместено в Берлин през 1881 г., а между 1882 и 1885 г. артефактите са изложени временно в музея Kunstgewerbe, преди да бъдат преместени в новопостроения Етнологически музей.
През следващите десетилетия златното съкровище на Приам се помещава в Етнографския музей в Берлин. След поражението на нацисткия режим в края на Втората световна война обаче съкровището изчезва.
Широко разпространени са подозренията, че съветските войски, окупирали Берлин, са отговорни за разграбването на съкровището и безброй други безценни предмети и произведения на изкуството, които след това пренасят в Москва.
Фактът, че съветските войски са взели златното съкровище на Приам, е отричан от тях до 1993 г., когато за първи път официално е признато, че съкровището всъщност се намира в Русия. Днес златното съкровище на Приам остава в Русия. Докато руснаците смятат, че съкровището е военна плячка, за да компенсират загубите си по време на Втората световна война, германците го смятат за заграбена собственост и искат да го върнат./БГНЕС
.jpg)
