Черногорците водят война с османските турци още от 1876 г. Първоначално тя не е в тяхна полза, но след прехвърлянето на корпуса на Сюлейман паша срещу руските сили, съотношението на силите става в полза на войните на княз Никола. Те започват настъпление и обсаждат Подгорица. Главните сили от 13 батальона се насочват към град Антивари, който е освободен на 9 януари 1878 г.
Сан-Стефанският мирен договор и Берлинският договор от 1878 г. признават независимостта на Черна гора, която удвоява територията си. Присъединени са градовете Никшич, Подгорица и Антивари.
По случай победата в Руско-турската война, която довежда до независимостта на Черна гора, княз Никола отсича възпоменателен медал за последните три години, в които неговата страна участва във военните конфликти с Османската империя.
Приятелските връзки между българския и черногорски народ се запазват и през следващите десетилетия. По-късно те ще прераснат и в династичен съюз със сватбата на внучката на Никола Йоанна за българския цар Борис III през 1930 г. /БГНЕС