В България се работи усилено по изработването на дълбоко геоложко хранилище за радиоактивни отпадъци.
Това заяви д-р Петьо Бонев, един от авторите на четвъртия анализ на Съвета за икономически анализи (СИА) към Министерския съвет, посветен на радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото, предаде репортер на БГНЕС.
Бонев отбеляза, че анкети сочат, че мнозинството от българите са "за" ядрената енергия у нас.
Той обясни, че ядрено активните отпадъци остават стотици хиляди години. "Съхранението е на временен принцип, което е неоптимално от икономическа гледна точка, както и от гледна точка на безопасност на населението", добави Бонев, като посочи, че в България се работи усилено по изработването на дълбоко геоложко хранилище за радиоактивни отпадъци.
Изграждането на такива дълбоки геоложки хранилищи за радиоактивни отпадъци, обаче, може да доведе до сериозни проблеми в населението, отчуждаване на избирателите, съпротива, което може да доведе до провал на проекта.
"При експлоатацията на ядрена енергия възникват ядрено активни отпадъци, възниква и т.нар. отработено гориво, което в някои страни се третира като високо активен отпадък, в България не се третира като високо активен отпадък, защото се преработва", каза Бонев.
Той обясни и какво представлява едно дълбоко геоложко хранилище. "Това са галерии, които се пълнят с високо активни отпадъци, които се слагат в специална остъклена форма, и след запълване на тези галерии, те се запечатват, което означава, че не е нужен контрол", подчерта Бонев и добави, че се изисква там да няма сеизмична дейност, както и самата скала да се характеризира с ниска пропускливост.
Той обясни, че в света все още няма такова хранилище, но в редица страни те се конструират, като Финландия и Швеция са най-напред в това отношение.
Бонев допълни, че в България този проект все още не е приет, но има междуведомствена група, която работи по него.
Той уточни, че в България до този момент радиоактивни отпадъци, генерирани от АЕЦ "Козлодуй" се съхраняват на територията на АЕЦ-а, а генерираните извън него радиоактивни отпадъци, се съхраняват в Нови хан.
Един от вариантите как такъв проект може да бъде легитимиран е Top Down методът – решение за локация се взима от отговорна институция без обществото да участва.
Друг вариант е комбинацията на местен референдум с икономически стимули, например данъчни облекчения, инвестиции в инфраструктурата и др. "Стимулите могат да се напаснат", добави Бонев, като уточни, че ако не се стигне до разумна цена, може да се избере и друг регион.
По думите му въпросът е дали този метод е наистина ефикасен. "Резултатите показват, че мнозинството от участниците – над 65%, се обявяват в подкрепа да проекта за изработването на нови ядрени реактори", каза той и допълни, че предлагането на икономически стимули увеличава одобрението от страна на населението.
Бонев подчерта, че обществеността се влияе чувствително от информация, свързана с това дали в близост ще се строи хранилище за радиоактивни отпадъци и поясни, че е необходим е откровен транспарентен дискурс.
Заместник-министърът на енергетиката Николай Николов, че в рамките на следващите няколко месеца предстои окончателното обсъждане на тази стратегия, след което предстои да се приеме и да се внесе в ЕК.
"Националното хранилище за ниско и средно активни отпадъци е завършено", добави той.
Заместник-министърът на енергетиката обясни, че и в момента коментират с общините и държавите екологичната оценка на тази програма.
Попитан колко би струвала цената за изграждането на подобно дълбоко геоложко хранилище за високи радиоактивни отпадъци, той отговори, че засега е прекалено рано да се каже.
"Към настоящия момент би било спекулация да кажем каквото и да било число. Първо, става дума за сложно съоръжения. Трябва да се избере локация. Строителството ще отнеме много време. 5 млрд. лв. са били заложени преди много години, но това е нещо, което не почива на някакво стойност, това е някакво историческа стойност и не кореспондира с действителността днес", каза Николов.
"Няма значение каква е цената. Буферният период да отлагаме отдавна е изтекъл. Боклукът си е наш, трябва да си платим цената. Безопасността на гражданите е основното, а в случая ние добавяме безопасността на всички граждани", каза от своя страна и другата авторка на анализа доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева. /БГНЕС
