Дигиталните медии са навсякъде около нас, ние сме емоционално въвлечени.
Придобива се дигитална зависимост, която предизвиква депресия, паник атаки дори т.н. смартфонов врат. Човек не търси жив контакт, а компенсира със социални мрежи.
Социална отговорност носят технологичните компании, политиците, родителите и преподавателите. Проблемът е сериозен, той ще нараства, ние сме в играта и трябва да знаем как да играем отговорно.
Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Вяра Ганчева, председател на фондация Форум за устойчиво развитие "Фокус" и социолог преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски".
Вяра Ганчева заяви, че ключовите фактори, допринасящи за нарастването на дигиталната зависимост в днешното общество, са много и разнообразни. „Дигиталните медии са навсякъде около нас, интернет също е широко разпространен“, смята Ганчева, след което уточни, че има и специални алгоритми, които позволяват на социалните медии да достигат до нас. „Всички тези харесвания, коментари ни карат да сме емоционално въвлечени в медиите. Има и страх от изпускане, наречен FOMO (Fear of Missing out), страх да не изпуснем нещо докато сме в интернет. Всичко това заедно с тревожността, депресията при хора с ниска самооценка, ги кара да прекарват повече време в интернет“, поясни председателят на фондацията.
Ганчева обясни, че има прилики и разлики между дигиталната зависимост и злоупотребата с наркотични вещества и хазарт. „Наркотичната зависимост води до физическа зависимост, защото тялото се променя, изисква се все по-голяма доза за получаване на нужното удоволствие. При хазарта и дигиталната зависимост също има влечение, което компенсира дефицити с ниска самооценка, с тревожност, с депресия. Общо взето всички зависимости показват ниско ниво на самоконтрол“, коментира социологът, след което посъветва да се повиши самооценката на индивидуално ниво, а на общностно да осигурим ангажираност на обществото. „Зависимостите имат големи последици свързани с финансови, социални, психологически проблеми и най-добре е те да бъдат избегнати“, категорична е Вяра Ганчева.
На въпроса какви са последствията от дигиталната зависимост Ганчева заяви, че на индивидуално ниво можем да говорим за засегнато психично здраве. „Има ефекти на депресия, паник атаки, тревожност от това че сме далеч от компютъра, смартфона или лаптопа. Екранната зависимост пък може да допринесе за проблеми като затлъстяване, болки в гърба и шията дори вече се говори за смартфонов врат. Зависимостта е кумулативна и тя се развива“, обясни преподавателят. Тя коментира и, че на общностно ниво също има проблеми и те са свързани с намаляване на продуктивността на човека, засегнат от дигитална или друга зависимост. „Намалява се нивото на постижения, но най-големият проблем е социалната изолация. Потопен в дигиталната реалност човек не търси живи контакти, защото компенсира със социални медии“, обясни социологът, след което добави и, че има клиники за лечение на дигитални зависимости, където се прави т.н. дигитален детокс.
Тя постави и проблемът с киберсигурността. „Тези, които пребивават дълго време в интернет са много по-уязвими на всякакви кибер атаки, ако нямат медийна грамотност и ниво на самоконтрол“, коментира Вяра Ганчева.
Социологът поясни, че най-уязвими са тийнейджърите, но има много действащи фактори. „Младите хора и мъжете се очертават като една по-уязвима група, но освен по пол и възраст влияят и културни фактори, дори и населено място, финансово положение и семейно положение например семейство в криза или пренебрегнато дете. Те често могат да потънат в социалните мрежи и да придобият дигитална зависимост“, добави Ганчева.
Председателят на фондация Форум за устойчиво развитие "Фокус" каза, че има здравословно и нездравословно използване на технологиите. „Здравословното е за решаване на изпълнение на професионална дейност, т.н. балансирано ползване между работа и личен живот, което е контролирано. Има външен и вътрешен център на контрол“, поясни д-р Вяра Ганчева. „Когато човек е с вътрешен център на контрол, чела съм че само 20% от хората са с такъв, тогава човек може да сложи граници. Когато човек е с външен център на контрол, той допуска други хора да му слагат граници и не може да се контролира“, обясни експертът, след което уточни, че нездравословното използване на технологии се характеризира с неспираща нужда от използване на социалните мрежи. „За да може нездравословното използване да се намали са нужни превенция, граници и провеждането на дигитален детокс“, добави д-р Вяра Ганчева.
Социологът поясни, че технологичните компании носят корпоративна и социална отговорност, съответно няма как да избегнат ангажимента да осигурят някаква превенция на дигиталните зависимости. „Политиците също под натиска на обществото трябва да приемат законови промени, за да намалят отрицателните въздействия. Монетата има две страни, въпросът е да намалим щетите и да увеличим ползите“, категорична е д-р Ганчева.
Тя даде и съвети към преподавателите, и родителите относно превенцията от дигиталната зависимост. „ Родителите могат да оказват контрол чрез приложения, които да ограничат времето на децата прекарано в социалните медии. Преподавателите пък сме задължени да увеличаваме медийната грамотност, което има двойна значимост. Ние първо трябва да бъдем медийно грамотни и след това да възпитаваме това и у младите. Проблемът е сериозен, той ще нараства, ние сме в играта и трябва да знаем как да играем отговорно“, добави д-р Вяра Ганчева, председател на фондация Форум за устойчиво развитие "Фокус" и социолог преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". /БГНЕС
