Когато лидерите се събират във Вилнюс за срещата на върха на НАТО тази седмица, едно от нещата, които няма да бъдат включени в дневния ред, е назначаването на нов ръководител, който да наследи Столтенберг в края на годината.
Това се дължи на факта, че мандатът на норвежеца беше удължен с още една година за втори път, въпреки че по-рано той обяви намерението си да се оттегли, подчертавайки колко трудно е да се назначи нов генерален секретар.
Следващият ръководител на НАТО вероятно ще бъде назначен през 2024 г., когато европейските избори ще предизвикат ново разместване на висшите длъжности в ЕС. Това може допълнително да усложни политическото балансиране при назначаването на наследник.
Говори се, че много европейски лидери се спрягат за тази роля, включително председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Но поради противоречивите политически интереси и лични предпочитания, изборът на следващия ръководител на НАТО ще бъде изпитание за способността на алианса да прави компромиси.
Политически напрегнато решение
Ролята на ръководител на НАТО се назначава чрез неофициални дипломатически дискусии между държавите-членки и в миналото е била заемана от европеец. Военният ръководител, Върховният съюзен командващ в Европа, винаги е бил американец.
Тъй като войната на европейска земя продължава, тази роля носи значителна отговорност и политическа тежест.
"Търсенето на нов генерален секретар не е състезателен, а политически процес", смята Бруно Лете, старши сътрудник в Германския фонд Маршал. "Трябва да се вземат предвид целият спектър от интереси на държавите-членки. И държавите-членки се борят помежду си в дипломатическите коридори, за да изкарат на преден план своите предпочитания за кандидати."
"Неговият удължен мандат вероятно ни казва, че НАТО не е била вътрешно единна по въпроса кой може да стане следващият генерален секретар. И това разединение е нещо, за което трябва да се притесняваме", добави той.
Съобщава се, че френският президент Еманюел Макрон не е склонен да приеме кандидат извън ЕС. Той би разчитал новият ръководител на НАТО да изпълни визията му за "стратегическа автономия" - ЕС, който е по-малко зависим от САЩ за военната си сигурност.
Балансирането на трансатлантическите интереси ще бъде от решаващо значение.
Одобрението на Вашингтон
Въпреки че ролята се определя с консенсус, одобрението на Вашингтон е от ключово значение. Всеки кандидат трябва да бъде одобрен от президента на САЩ.
Повдигната от министър-председателя Риши Сунак, кандидатурата на британския министър на отбраната Бен Уолъс беше блокирана от президента Байдън, след като Обединеното кралство обяви плановете си да обучава украински пилоти на изтребители F-16 американско производство, без да се консултира със САЩ. Преди това Уолъс е бил и войник в Северна Ирландия по време на размириците - въпрос, който е близък до сърцето на Джо Байдън предвид ирландския му произход.
По последни данни Байдън предпочита председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Бивш германски министър на отбраната, тя би донесла подходящ опит и опит в осигуряването на единодушна подкрепа за Украйна.
Европейските избори през 2024 г. ще се проведат месеци преди изтичането на мандата на Столтенберг. Ако Фон дер Лайен реши да не се кандидатира за висшия пост в Комисията или не успее да си осигури подкрепата на мнозинството в Европейския парламент, тя може да се окаже естественият заместник.
Но според Лете някои държави - членки на НАТО, са изразили силна опозиция срещу Фон дер Лайен поради предишното ѝ представяне като министър на отбраната.
Преодоляване на стъкления таван
Фон дер Лайен ще постави и допълнителна точка в списъка на държавите-членки, които призовават алианса да посочи жена за свой наследник.
Други жени лидери, които са били спрягани за заместник на Столтенберг, изглежда не са успели да убедят лидерите. През юни датският министър-председател Мете Фредериксен беше изслушана от Байдън и ръководителя на ЦРУ по време на пътуване до Вашингтон, което изглеждаше като интервю за работа.
Дания е смятана за силен защитник на подкрепата на НАТО за Украйна без политическия багаж на страните, разположени на източния фланг. Но военният бюджет на страната, възлизащ на 1,38% от БВП, е доста под прага от 2%, определен от НАТО.
Министър-председателят на Литва Ингрида Шимоните и министър-председателят на Естония Кая Калас също са предполагаеми претенденти.
Но лидер от източна държава може да рискува да изостри напрежението с Русия. Калас е откровен критик на Кремъл, който неведнъж е настоявал Брюксел да наложи по-строги санкции на Русия. Назначаването на литовец може също така да доведе до допълнително обтягане на отношенията между Китай и НАТО, като се има предвид ястребовата позиция на правителството на Шимоните по отношение на Пекин.
Спокоен, хладнокръвен, последователен
Столтенберг поставя висока летва, когато става въпрос за хладнокръвно лидерство по време на криза.
Бивш пратеник на ООН по въпросите на климата и министър-председател на Норвегия, той е опитен дипломат и опитен посредник. В младостта си е бил и антивоенен активист и е признавал, че през 70-те години на миналия век е хвърлял камъни по посолството на САЩ в знак на протест срещу войната във Виетнам.
Той успешно запази единството на алианса по време на една от най-големите заплахи за сигурността в историята му, въпреки различните мнения относно степента на подкрепа на алианса за Украйна.
"НАТО има голяма нужда от неговия опит", каза Лете.
Преди нахлуването в Украйна той се справи успешно и с бунта в рамките на своя алианс - от заплахите на Доналд Тръмп да се оттегли до обвиненията на Макрон към алианса в "мозъчна смърт".
Сега той трябва внимателно да се ориентира в съпротивата в рамките на своя алианс, за да осигури ратификацията на присъединяването на Швеция.
Въпреки че на срещата на върха във Вилнюс няма да се обсъжда потенциален наследник, лидерите несъмнено ще търсят кандидат, който може да поддържа единството на алианса по време на война.
Запитан през февруари какъв съвет би дал на своя наследник, Столтенберг отговори: "Да запази Европа и Северна Америка заедно." /БГНЕС
--------------------------------
Маред Гуин Джоунс – „Евронюз“
