Детелин Димитров: Триморието – икономически напредък и трансгранично партньорство

Инициативата „Три морета“ представлява платформа на силна политическа подкрепа за свързано икономическо развитие, трансгранично и регионално сътрудничество на държавите, разположени в триъгълника между Балтийско, Адриатическо и Черно море.

В края на мандата на Комисията Барозу се появяват съмнения, че ЕС може да функционира като единен организъм, поради различията в икономическото, социално и демократическо развитие на т. нар. Стара и Нова Европа. Сред старите страни членки се появяват настроения, дефинирани като умора от разширяването, а в неправителствените среди се излъчват пробни тези, като „Европа на две скорости”.

В началото на Комисията Юнкер става ясно, че тази ЕК няма да бъде в състояние да предложи по време на своя мандат членство на страните от Западните Балкани. Немската дипломация успя да се справи блестящо, като със стартирането на Берлинския процес върна надеждите на шестте страни от Западни Балкани /ЗБ/ за европейска интеграция, но и опасенията сред по-малките държави от групата за създаване на нова мини Югославия, в която отново да доминира Белград. Критичен поглед беше отправен не само към идеята за т. нар. мини Шенген, но и към възможността за ново капсулиране на региона на ЗБ, повод за което дадоха и предложените инфраструктурни проекти в областта на транспорта и енергетиката, които бяха насочени вътре в региона, но не и към съседните на ЗБ страни и свързаността им с ЕС.

Изоставането на Централна и Източна Европа в изграждането на развита и устойчива трансгранична енергийна, цифрова и транспортна инфраструктура, оставят региона твърде силно зависим от Русия и Китай за реализация на техните стратегически енергийни и икономически цели.

Вътрешните противоречия и колебания в ЕС бяха доловени от Китай, който мигновено се възползва от ситуацията, лансира и разшири доктрината си за външноикономическа експанзия „Един пояс, един път” към Централна и Източна Европа, а с дългосрочните концесии на пристанища Пирея и Солун, сложи крак и в Южна Европа и Източното Средиземноморие. Китайската инициатива беше доразвита във формат „16+1”, като на страните от ЦИЕ беше предложено финансиране от китайската EXIM Bank на трансгранични инфраструктурни проекти, като скоростни влакове, магистрали и др., които по правило заобикаляха директивите на ЕС за прозрачност на обществените поръчки.

Русия също видя своя шанс за разширяване на своето влияние, с енергийните си проекти „Северен поток-2” и „Турски/Балкански поток”, с което разшири традиционно добрия си прием в Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Това предизвиква колебания в европейската интеграция и разногласия в трансатлантическото сътрудничество, включително чрез използването на целенасочени хибридни атаки, енергиен натиск и износ на авторитарни идеи.

В тази среда на единство и противоречия се появи необходимостта от нови идеи за развитието на Централна и Източна Европа с цел ускорено развитие за наваксване на изоставането и догонване в развитието на страните от Стара Европа. Импулс за търсене на нови формати на сътрудничество и развитие беше дадено през 2014 г. с доклада „Завършването на Европа“ (Completing Europe) на Атлантическия съвет САЩ, с фокус върху неравенството в развитието на Европа. Това дава идея на полския президент Анджей Дуда, подкрепен от президента на Хърватия Колинда Грабар-Китарович, за създаване на инициатива за ускорено развитие на страните от ЦИЕ, която да допълва, а не да се конкурира с ЕС. Обявена през 2015 г., Инициативата „Три морета” намира все повече привърженици сред авторитетните политически и делови кръгове от ЦИЕ, Европа и света.

Понастоящем в Инициативата „Три морета“ членуват 12 държави от Централна и Източна Европа, членки на ЕС, а именно Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия.

Териториалният обхват на държавите участнички в инициативата включва над 30% от площта на Европейския съюз с приблизително 20% от населението му, но едва с 10% от общия Брутен вътрешен продукт на ЕС. За съжаление съветско-комунистическото наследство остави този стратегически регион със значителен инфраструктурен дефицит, особено по линията север-юг. Оценява се, че разликата между Западна и Източна Европа в инвестициите в инфраструктура, енергетика и дигитализация през годините е достигнала стойност от 1500 милиарда евро. Въпреки наличието на остаряла или амортизирана инфраструктура и липса на достатъчно инвестиции, потенциалът за растеж на региона се оценява на поне с 50% по-висок от средния за ЕС. Посредством инициативата „Три морета” страните от Централна и Източна Европа, чрез усъвършенстване на транспортната, енергийна и дигитална свързаност, се стремят да постигнат ускорено социално и икономическо сближаване със Западна Европа.

Основна цел е продължаване процеса на консолидация на Инициативата „Три морета“ като платформа за сътрудничество, насочена към засилено сближаване и конвергенция в рамките на ЕС, като едновременно се развива и нейното стратегическо трансатлантическо измерение.

По време на третата среща на високо равнище на Инициативата (17-18 септември 2018 г., Букурещ), бе обявено намерение за създаване на Инвестиционен фонд, който да финансира одобрените проекти предложени от страните-участнички в Инициативата. България предложи четири проекта за финансиране от Фонда: възстановяване на проектните параметри на железопътната линия Варна-Русе, изграждане на магистрала „Черно море“ (Варна-Бургас); тунел под прохода „Петрохан“ и разширяване на подземното газово хранилище „Чирен”. На срещата в Букурещ бе стартиран и нов формат на сътрудничество на САЩ с държавите-членки - Партньорство за трансатлантическо енергийно сътрудничество (Partnership for Transatlantic Energy Cooperation). България работи активно във всички срещи на този формат.

На срещата в Букурещ са определени следните приоритетни проекти по сектори:

Енергетика

- LNG терминал на остров Кърк (Хърватия), завършен в края на 2020 г., свързан с газопроводите на Унгария и Словакия;

- Газов интерконектор Полша – Литва (GIPL), газопровод, който ще свързва балтийските страни Латвия , Литва и Естония с европейската газопреносна мрежа;

- Газопровод BRUA (България – Румъния – Унгария – Австрия), по който регионът ще се снабдява с румънски природен газ от Черно море;

Транспорт

- Завършване на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), пътен и железопътен коридор север-юг, който свързва балтийските страни и Полша с Адриатическото крайбрежие (Словения и Италия), както и с Гърция, през страните от Западните Балкани;

- „Влак на Викингите” – железопътен коридор, свързващ Балтийско море с Черно море, през Литва, Беларус и Украйна;

- Дунавски път (FAIR) проект за подобряване на инфраструктурата и навигацията по Дунав в Румъния, България, Хърватия, Унгария и Словакия;

Цифровизация

- Цифрова магистрала „Три морета” – серия от проекти за подобряване трансфера на данни и подобряване на комуникационната инфраструктура, вкл. с развитие на 5G технологията и оптическите мрежи;

- Пазар „Три морета”, имащ за цел разширяване на търговията инвестициите в региона, чрез свързване на малките и средни предприятия с инвестиционния капитал;

- Форум „Smatr City” – ускоряване на иновациите и насърчаване на инвестициите в иновации в градовете от региона;

Официалното създаване на Фонда, със седалище в Люксембург, бе обявено на срещата в Любляна (5-6 юни 2019 г.). Учредителният акт на Фонда е подписан от президентите на банките за развитие от Полша (Bank Gospodarstwa Krajowego) и Румъния (Exim Bank). Инвестиционен съветник към Фонда е Amber Infrastructure Group. Инвестиционният фонд вече започна да функционира пълноценно. До декември 2020 г. девет държави-членки се ангажираха с финансов принос към Фонда. Досега той е инвестирал в три проекта в България – в железопътния сектор (октомври 2020 г.); в дигиталната инфраструктура (декември 2020 г.) и възобновяемите енергийни източници (март 2021 г.).

На 2 септември 2020 г. с Решение на Министерски съвет бе одобрено участието на „Българската банка за развитие" АД в Инвестиционния фонд към Инициативата "Три морета" с вноска от 20 млн. евро. България ще се фокусира върху цифровизацията на железопътния транспорт в региона като проект с висока добавена стойност.

Конгресът на САЩ даде конкретна подкрепа с Резолюция 672 за Инициативата „Три морета”, като Съединените щати поеха ангажимент да инвестират 1 милиард долара в енергийната сигурност на Европа чрез Инициативата и потвърди , че Американската финансова корпорация за развитие (USDFC) ще инвестира през 2021 г. 300 милиона долара в Инвестиционния фонд на Инициативата.

Европейската комисия също има положително отношение към инициативата и нейни представители се включват активно в последните срещи на високо ниво. Досега са проведени пет срещи на върха на президентско ниво, като Република България е домакин на шестата среща, която ще се проведе на 8 и 9 юли 2021 г. в София. Паралелно се предвижда и провеждането на голям бизнес и инвестиционен форум, който би утвърдил Инициативата като инструмент за привличане на нови инвестиции към Централна и Източна Европа, за реализирането на трансграничните и вътрешно-регионални проекти. На форума са поканени представители на политическите и делови кръгове от страните участнички, както и от ЕС, САЩ, Великобритания, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Международния валутен фонд и др. Инвестиционният фонд на „Три морета“ вече финансира проекти в страните-участнички и това е важен знак и към партньори извън нейния географски обхват. Все по-голямо внимание към инициативата проявяват Япония, Южна Корея, Катар, като може да се очаква интерес и от страна на големи международни инвестиционни фондове.

Българското председателство на Инициативата определи следните пет приоритетни области за развитие:

- Консолидация и укрепване на Инвестиционния фонд на Инициативата „Три морета“ посредством увеличаване на подкрепата от всички държави-членки, както и от стратегическите партньори и международните финансови институции;

- Насърчаване на сътрудничеството със стратегическите партньори и отваряне на Инициативата „Три морета“ за нови партньорства

- Продължаващ фокус върху енергийната сигурност и диверсификация

- Предлагане на интелигентни решения за развитие на устойчива транспортна, енергийна и цифрова свързаност

- Разширена свързаност в науката, образованието, технологиите и иновациите

България възнамерява да съдейства за ускоряване реализацията на проектите посредством допълване на финансирането от съответните инструменти на ЕС с допълнителни ресурси от Инвестиционния фонд. Друга важна цел на българското председателство е осигуряване на по-силна подкрепа от всички държави-членки, националните банки за развитие, европейските финансови институции – Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и от САЩ и международния частен капитал, от други партньори и заинтересовани страни. България смята, че една по-голяма прозрачност на процедурите, свързани с управлението на активи и избора на проектите, както и постигането на осезаеми резултати през 2021 г. ще повиши доверието към Инвестиционния фонд сред държавите-членки и други заинтересовани страни, насърчавайки повече финансови ангажименти от тяхна страна, както и от международните финансови институции и частния сектор.

Към момента Инициативата „Три морета“ все още не е институционализирана и няма седалище и секретариат. Добре е да се мисли в тази посока, като може да се вземе отчасти примера на институционализиране на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, която днес разполага със седалище и Черноморска инвестиционна банка, която финансира общи проекти в страните-членки. В процеса на институционализиране, може да се предложи седалището на Инициативата да бъде в Полша, като родоначалник на идеята. Същевременно политико-икономическите среди в България могат да обсъдят доколко удачно би било използването капацитета на ББР за превръщането й в Инвестиционна банка на Инициатива „Три морета”, вместо да бъде закривана.

Идеята за отвореност на Инициативата е насърчителна, тъй като картината на икономическата свързаност няма да бъде пълна без останалите страни в широкия регион между трите морета. В краткосрочен план би трябвало да се отправи покана Гърция също да се присъедини към инициативата, предвид нейното нарастващо значение в енергийната и транспортна свързаност по оста юг – север. В средносрочен план биха могли да бъдат поканени да се присъединят страните от Западните Балкани, които са част от ЦИЕ и имат интерес от нейното ускорено развитие и свързаност. В дългосрочен, когато обстоятелствата позволят, може да се мисли и за присъединяване на Беларус, Украйна и Молдова към инициативата, тъй като географски също принадлежат към региона на Триморието. /БГНЕС

--------------------------------------------

Детелин Димитров, международен анализатор с дългогодишен опит в дипломацията и външно-икономическите отношения. Председател на Международния център за изследване на Балканите. Анализът е написан специално за БГНЕС.