Домът на Димитър Димов разкрива всестранните му таланти

Това, което прави Димов различен, е по-скоро неговата всестранна надарена и развита личност. Всеки писател е талантлив по своему. Димов е бил изключително трудоспособен и в същото време е бил много скромен, никога не се е представял като нещо кой знае какво. Понякога сам си е казвал „аз писател ли съм”, защото той е смятал това като неразривна част от своето ежедневие – да пише.

Така започва разказът за живота на големия български писател Димитър Димов, на Милена Катошева, главен уредник на Къща-музей „Димитър Димов“ в интервю за БГНЕС.

Домът, в който Димов прекарва последните 12 години от живота си, разкрива изключително интересни факти за писателя. „Това е негово лично жилище - той си го купува и се превръща в музей три години след неговата смърт. Той умира през 1966 г. и още веднага се взима решение този дом да бъде превърнат в музей, но минават няколко години, за да се уредят всички административни документи”, разказва Катошева и допълва, че през 1969 г. апартаментът е обявен за Къща-музей на писателя Димитър Димов, а през 1976 г., когато се създава Националния музей на българската литература, /сега Национален литературен музей/, тази къща влиза в неговата структура, както е и до днес. Едва към края на 80-те години къщата се отваря за посетители, най-вече за ученици.

Домът на писателя изобилства от лични вещи, включително и целият му архив. „Тук се пази целият архив на Димитър Димов – снимки, кореспонденции, цялата му библиотека с над 3000 тома. В домът му има материали с Брайловата азбука за хората със зрителни увреждания”, разказва уредничката. Интересен е и портрет на писателя, създаден лично от художника Георги Даскалов.

А днес домът на Димов пази атмосферата си такава, каквато той я е оставил. „Все пак има леки промени, но тук са неговите мебели, неговата библиотека, пишещата машина, лабораторията му по химия, физика, радиотехника, фотография. Като за един любител-фотограф неговата апаратура е доста добре поддържана – имал е няколко фотоапарата. Първият си фотоапарат той получава в гимназията като подарък от родителите си и след това си купува и други”, обясни тя.

Легендарният творец е имал и много разнообразни хобита и интереси. „Той е не само писател, но и учен, професор по анатомия на домашните животни, така че се е занимавал с научна дейност през целия си живот. Наред с писането на трите си романа, разкази и пътеписи, е преподавал е в университетите в София и Пловдив".

Още един интересен факт е, че той е обожавал да шофира, и то във времена, в които шофирането не е било толкова често, колкото е днес. „Имал е една волга, която е карал”, разказва Катошева и допълва, че Димов е бил и много добър художник.

Най-съкровената мечта на писателя е била да.. отиде до Аржентина. „Той е искал да отиде и в Аржентина, но така и не е успял. Димов пътува до Чили през 1954 г. заедно с Никола Фурнаджиев за годишнина от рождението на Пабло Неруда. Така един вид той осъществява до някаква степен мечтата си да отиде в Южна Америка”.

Още от ученическите си години Димов се е вълнувал от всичко и явно са му идвали такива идеи и сюжети, че успява да издаде три изключително успешни и харесвани романи. „Знаем първият роман на Димов - „Поручик Бенц”, но за него имаме най-оскъдна информация. Писал го е, когато е бил ветеринарен лекар и пътува от град на град. Дори не знаем откъде точно е дошла идеята. Бил е много наблюдателен и много се е вълнувал от това, което става около него, вероятно тази дарба да описва това, което вижда, му е помогнала”.

Днес романа „Тютюн” се радва на възроден интерес от страна на ученици, но и от родителите им. „Изключително добра оценка дават децата и го четат с интерес. Интересен факт е, че в Турция романът „Тютюн“ изживява ренесанс и доста често се преиздава".Романът „Осъдени души” често се сочи като най-добрият роман, написан от чужденец, за испанската гражданска войн

а, разказва още Катошева. „Това, което го вдъхновява, е че той заминава на специализация в Мадрид. Там се запознава с много хора, сред които са и монаси от йезуитския орден, и тогава се запалва по тези проблеми. Тогава съчинява тази история, която пише още в Беломорието, защото е повикан там". Димов пише романа си на листа с формат А4, разрязани на две, като е използвал предимно молив.

С романите си „Осъдени души” и „Тютюн” Димов получава наградата за роман на годината. "Романът „Осъдени души” е много добре приет от критиците, но това не се случва с романа „Тютюн”, защото му налагат да го преработи, да вкара още герои в другата сюжетна линия, което не му се отразява много добре”, разказва Катошева и допълва, че на писателя е коствало много, за да преработи този роман./БГНЕС