Доц. Светослав Живков: Константин Стоилов – политикът на честта
Константин Стоилов наложи европейските маниери в българската политика на най-високо ниво – в Народното събрание, Министерски съвет и в общуването с другите политици.
Това заяви в интервю за БГНЕС историкът доц. Светослав Живков, преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
На 23 септември 2023 г. се навършват 170 години от рождението на Константин Стоилов, един от строителите на съвременна България.
Европеецът на българската политическа сцена
Константин Стоилов се откроява сред политиците и държавниците от неговата епоха - първите две десетилетия на модерната българска държава (1878-1900 г.). Той е европеец по образование, завършва право в Хайделбергския университет – един от най-авторитетните университети по онова време в Европа. Много малко българи са го завършили, сред тях са Петър Берон, ген. Александър Танев, министър-председателите Васил Радославов и Стоян Данев.
„Стоилов е европеец и по възпитание и обноски. Много български политици също са такива, но тази констатация важи по-скоро за следващата генерация, които са били активни по време на войните на национално обединение. Тогава изпъкват държавници като Александър Малинов и Никола Генадиев, интелектуалците от кръга „Мисъл“. Това са европейци по дух и начин на мислене. Стоилов ги предшества“, заяви доц. Живков.
Историкът отбеляза, че времето на Стоилов е времето на калпаците, на неподдържаните дълги бради, хъшовското време. „Със своята осанка, със своя перфектно поддържан външен вид той се отличава. Стоилов държи едно нетипично европейско за нашия балкански ареал и поведение, и излъчване. Той е европеец не само по обноски и образование, но и като поведение на политик“, посочи доц. Живков.
Той подчерта, че заслугата на Стоилов е прокарването на европейските маниери в българската политика на най-високо ниво – в Народното събрание, Министерски съвет и общуването с другите политици. „Най-вероятно и това е причината той да бъде оценен от Симеон Радев като най-европейският. Самият автор на „Строителите на съвременна България“ е по-скоро негов политически противник, макар че са от различни поколения. Когато е жив Стоилов, Радев е дете. Той е бил привърженик на Стефан Стамболов и либералите и не е имал причина да хвали Стоилов“, отбеляза историкът.
Стоилов и Короната
„Стоилов не е републиканец. Ако това означава монархист, да той е монархист“, заяви доц. Живков и веднага направи уточнението, че самото понятие монархист в края на XIX век има различно звучене. Вижданията на Стоилов еволюират.
„Един е Стоилов в Учредителното събрание, когато защитава една на практика незащитима теза за повече монархическа власт, парламентът да има по-малко правомощия. Той е прекрасен юрист, но тогава не може да прозре, че тази кауза е незащитима в едно егалитарно общество, което току-що е постигнало своята свобода“, посочи изследователят на най-новата ни история.
В първите години Стоилов защитава хипотезата, че монархът трябва да концентрира много власт в ръцете си. Неговият модел не са модерните западни монархии, а по-скоро централноевропейските – Австро-Унгария и Германия, където монарсите не са просто монарси, а все още управляват и са основният незаобиколим фактор. Една монархия, която не е парламентарна.
„Съвсем друг е Стоилов в зрелия си политически период. Събитията около детронирането на княз Александър I Батенберг (1886 г.), безкняжието, участието му многократно като министър му помагат да съзрее. През времето, в което е министър-председател като лидер на Народната партия (1894-1899 г.), той отстоява едно много модерно западно виждане, че монархът трябва да бъде монарх, но не той трябва да управлява, а отговорното правителство. Това ще му донесе и неприятности, тъй като княз Фердинанд I (1887-1918 г.) не е привърженик на точно този тип монархическа власт. В края на своя житейски и политически път Стоилов отстоява принципите на парламентарната монархия от британски тип, при която Величеството символизира единството на нацията, но нищо повече“, заяви доц. Живков.
Историкът обърна особено внимание на факта, че Стоилов е човек на честа, при него няма да намерим корупционни сделки.
„Той на няколко пъти подава оставка, когато усеща, че не му се получават нещата или срещу него има поведение, което го унижава. Такъв е Константин Стоилов през 1899 г., когато напълно доброволно си подава оставката като министър-председател. И по-рано има такива случаи като министър на Стефан Стамболов“
Стоилов и Стамболов – приемственост в името на България
Стефан Стамболов и Константин Стоилов са двамата първи министър-председатели, които успяват да запазят сравнително трайно своите позиции, да управляват и да налагат политики. „Стамболов е политик тип хъш, не е префинен колкото Стоилов, няма това европейско излъчване, поведение. Провежда друг тип политики, много по-директен е“, заяви доц. Живков.
Приликата между тях е в стопанската политика. „И двамата имат пълна приемственост като държавници. Стамболов започва протекционистката политика, Стоилов не само, че не я променя или спира, а я надгражда. Законът за насърчаване на промишлеността е приет по времето на Стоилов, но мерките са предвидени още от самия Стамболов. В културната политика също можем да открием приемственост по отношение на модернизацията на българската държава не само като институции и закони, но и като модернизация и благоустройство на столицата и останалите градове“, добави историкът.
Различията са частични по външната политика. „По Македонския въпрос и двамата министър-председатели изповядват идеята, че водеща трябва да бъде Българската държава, българското правителство с неговата дипломация, а не разни неотговорни фактори като чети, ВМОРО. Държавата да е тази, която да определя курса“, посочи изследователят на най-новата ни история.
Стамболов е известен като русофоб, а Стоилов – като русофил. Според доц. Живков тези две понятия не са съвсем точни за тях двамата.
„Стамболов става насила русофоб заради ролята на Русия в средата на 80-те години на XIX век. Стоилов не може да бъде определен като русофил, макар че създадената от него Народна партия се превръщат впоследствие в русофилска при неговия наследник Иван Евстратиев Гешов“, заяви историкът и добави, че по времето когато е министър-председател Стоилов може би е най-малкият русофил. „Той е прагматик във външната политика и прави голямата стъпка към помирение с Русия и възстановяването на българо-руските отношения, но едва ли оттам-нататък можем да го обвиним в някакви проруски залитания, каквито имат неговите съпартийци и наследници“.
Наследството на Стоилов
Стоилов пада от власт напълно доброволно. Това е един нелек момент за България. 1898 - 1899 г. Княжеството изпада в икономическа криза. Две поредни години са много слаби за българското земеделие заради поредица климатични несгоди, които една изостанала екстензивна аграрна икономика, каквато е българската тогава, не може да се справи. В условията на тази икономическа криза България през следващите няколко години има политически сътресения.
„Извън краткия период на нестабилност, управлението на Стоилов е една ускорена модернизация на българското общество“, отбеляза доц. Живков.
Освен приемането на протекционисткото законодателство, е приет първият базов Наказателен кодекс. За образци са взети най-добрите НК от Германия, Австро-Унгария, Франция. Спазва се континенталното право. Много важни промени са направени в Изборния кодекс, които увеличават достъпа на обикновените българи до гласуване. Създават се идентификационни карти, които пречат за повторното гласуване. Приет е първият Търговски кодекс и Законът за адвокатите. „Тази линия на реформи е продължена малко или много от всички следващи правителства до Балканските войни (1912-1913 г.)“, заяви историкът.
Европейското поведение на Стоилов в политиката не е възприето от всички български политици, но един Александър Малинов или Никола Генадиев имат подобно поведение.
„Ние си представяме българската история като низ от конфликти – едни се качват на власт, а други падат от нея – но вътрешната българска политика до Балканските войни е с висока степен на приемственост при различните управления. Има консенсус в българския елит по много въпроси и това предпоставя тази приемственост“, подчерта доц. Светослав Живков. /БГНЕС