„Основната цел на Народния съд не е да съди военните престъпници независимо от това дали са реални или имагинерни. Всъщност той съди малцина военнопрестъпници и огромно мнозинство от хора, които не само, че не са военни престъпници, но нямат никакво отношение към престъпленията изобщо“, подчерта доц. Живков.
Той обърна внимание, че българските комунисти започват да говорят за Народен съд още през 1919 г., т.е. преди част от социалдемократите да се преименуват в Българска комунистическа партия. „Тогава, през 1919 и 1920 г., те искат не просто да се съдят министри и политици, а да бъде съдена цялата буржоазия“, обясни историкът. В края на Втората световна война, поради съюзническите отношения на Сталин със западните държави, те нямат възможността да унищожат цялата буржоазия, но започват с управленския елит до 9 септември. „Народният съд не е само 13 състава, всеки от който съди съответно министри, регенти, журналисти, военни и др., имаме над 100 състава, които заседават във всяка една околия с малки изключения. Те издават присъди на хора, които не са били съпричастни към управлението или ако са били, то е било на много ниско ниво“, очерта мащабите на трагедията доц. Живков.