Драстичен спад на българските студенти от РСМ заради липсата на кабинет

Законодателни промени и липсата не редовно правителство нанесоха удар и върху желаещите българи от РС Македония да следват в наши университети, предаде репортер на БГНЕС.

За последното десетилетие от 2010 до 2019 г., т.е. последната година преди избухването на пандемията от коронавирус, имаме непрекъснат растеж на броя на желаещите от РСМ българи да учат в наши висши учебни заведения. Ако през 2010 г. техният брой е бил около 500, през 2019 г. той се удвоява и достига над 1000.

В годините на пандемията 2020-2021 г. има сериозен спад, но той не се дължи на смъртоносната болест, защото всички желаещи са можели да постъпят в университет, кандидатствайки онлайн.

Причините за сериозния спад са законови промени и липсата на действащ орган, който да разреши създадения казус. Този орган – Консултативен съвет не може да започне работа, защото няма редовен кабинет.

След 2019 г. българската държава променя изискванията за документите, с които могат да кандидатстват желаещите българи от РСМ. Тези промени оказват отрицателно влияние върху бъдещите кандидат-студенти.

Те могат да кандидатстват у нас по две постановления – 103 и 228. Повечето от тях избират 103. По него те се ползват с всички привилегии, които имат и другите български студенти – получават стипендия, не плащат семестриални такси и общежитие. Това постановление предвижда да докажат своя български произход с официални документи на българската държава или институции, издадени на техните предци.

Проблемът е, че повечето от тях не разполагат с такива документи. Тук трябва да се има предвид, че става дума за църковни актове на Българската екзархия в периода 1871-1919 г., грамоти за награждаване с български медали и ордени, военни книжки за участие в трите войни за национално обединение (1912-1918 г.), документи на българските училища. Много от тях обаче са или загубени, или унищожени. Важно е да се подчертае, че в периода след 1918 г. с малък промеждутък между 1941-1944 г., Македония се намира под сръбска окупация и българите са подложени на гонения, вкарвани в затвори и лагери, или просто избивани. Така че много от българите са били принудени да унищожават всеки документ, който може да говори за техния български произход, ако искат да спасят живота си и този на своите близки.

Към това се добавя и още един проблем. Българската държава настоява данните от тези български документи да съвпадат с югославските и македонските. Но в много случаи такива съвпадения няма, защото сръбската власт е променяла датите на раждане на хората и техните имена, които са били посърбени. Така например Иван става Йован и т.н., а роденият на 1 януари е „преместен“ на 2 януари. Тези различия дават повод на настоящите власти в България да отказват да приемат македонски българи за студенти. Това довежда до драстичен четирикратен спад на броя на желаещите да учат у нас. За последната 2022 г. едва 273 студенти от РСМ са избрали България, т.е. четири пъти по-малко в сравнение с 2019 г.

Изход от създалата се ситуация има. Трябва да заработи Консултативният съвет за българско гражданство, който може да разгледа всеки един случай на студент от РСМ, който няма необходимите документи и да вземе решение дали той може да се обучава по 103 постановление, т.е. да се признае, че има български произход.

За съжаление, от месец март 2021 г., откакто е приет Законът за българското гражданство, който предвижда създаването на този Консултативен съвет, той все още не е конституиран. Има подготвен проект за правилник за дейността му и наредба за функциониране на електронната система, в която да се събират данните за този съвет. Тези документи са разпратени до заинтересованите институции, събрани са техните мнения и коментари, обработени са. МВнР съвместно с Агенцията за българите в чужбина са събрали две работни групи, където са изчистени всички въпроси. Всичко е подготвено за внасяне за разглеждане в Министерски съвет. Остава те да бъдат разгледани и Консултативният съвет да заработи, защото той е чакан от много институции и граждани, включително от нашите братя край Вардара. Българските студенти са само една малка част от тях, проблемът засяга и други групи от граждани с българско самосъзнание и произход от РСМ, които желаят да се установят у нас заради бизнес или по някаква друга причина. /БГНЕС