Духовното средище на Унгария и Св. Иван Рилски

Духовният център на Унгария Естергом пази спомена за небесния закрилник на България Свети Иван Рилски.

Естергом е старата столица на Унгарското кралство и до днешен е седалище на Католическата църква. Той е роден град на основателя на държавата – крал Свети Стефан /997-1038 г./, при управлението на който маджарите приемат християнството.

Естергом има богата история и архитектура. Най-старата крепост тук датира от 972 г., а кралският параклис и един от символите на Естергом – розетката са от XII век.

Тук се намира и най-внушителния катедрален храм в страната – Базиликата. Тя е прочута с картината зад олтара, изобразяваща Успение Богородично – най-голямото маслено платно в света, както и с богатата си съкровищница.

Частица от България в унгарската земя

На една от стените е поставена паметна плоча в честа на Свети Иван Рилски. Тя е монтирана в чест на българо-унгарската дружба на 19 октомври 2016 г. от българската общност в страната. За разлика от много съседни страни Унгария винаги е уважавала правата на местните българи, които в момента наброяват около 5000 души. По-голямата част от тях са наследници на прочулите се в цяла Централна Европа български градинари, които са донесли тук своето изкуство да отглеждат плодове и зеленчуци. Унгарците са не само гостоприемни домакини, но са и добри ученици. Днес унгарските плодове и зеленчуци са прочути в цяла Европа със своите превъзходни вкусови качества.

„Майката на всички църкви“ в Маджарско

Базиликата, която е издигната на крепостния хълм, е над 1000-годишна. След като унгарците превземат тези земи, княз Геза построява дворец и до него църква. Това се е случило около 970 г. Още със самото си създаване унгарската държава е тясно свързана с могъщото Първо българско царство. Дъщерята на княз Геза, принцеса Маргьорит, се омъжва за сина на цар Самуил Гаврил Радомир. Дъщерята, родена от брака на българския престолонаследник и маджарската принцеса, по-късно ще свърже съдбата си с кралете на Шотландия и Англия, а синът им Петър Делян ще оглави въстанието на българите срещу византийското владичество през 1040 г.

Но да се върнем към Базиликата. Тук е коронован през 1000 г. братът на Маргьорит крал Стефан или както е според унгарската традиция Ищван. Той е получил короната си от папа Силвестър Втори. Така с приемането на католицизма Унгария се присъединила към западния свят. По заповед на крал Стефан на крепостния хълм започва да се строи катедрала, която трябва да изпълнява ролята на главна църква на страната.

Новият храм е духовен център на Унгария – най-силната централноевропейска и балканска страна – в продължение на векове до идването на османските турци. Възстановяването на катедралата в днешния й вид е свързано с дейността на архиепископ Шандор Руднаи, който се опитва да превърне Естергом отново в духовен и интелектуален център. Неговото дело е продължено от тримата му приемници. Гербовете на четиримата архиепископи, построили храма, могат да бъдат видени на главната фасада на събора.

Главните светини

Картината на главния олтар е най-голямата в света. Тя е нарисувана на платно с размери 13,5 на 6,6 м. от Микеланджело Григолети /1844-1854 г./. Картината изобразява влизането на Мария в рая по мотиви на Тициан, който е нарисувал същата картина на главния олтар на Венеция.

Друга забележителност е органът, който е един от най-големите в Европа. Той е построен от майстор Людвиг Мусер от Залцбург. Той за пръв път засвирва тържествена музика през 1856 г. Месата Соломенис е изпълнена под ръководството на прочутия унгарски композитор Ференц Лист. С времето органът се поврежда. През 1970 г. започва неговата реставрация, която продължава и до днес.

Съкровищницата на събора се намира на първия етаж. Тя представлява художествена, културна и историческа ценност. Тук в продължение на столетия се съхранява кръста, на който се са клели кралете по време на тяхната коронация, а също така красива унгарска чаша от късния готически стил и много други произведения на бижутерийното изкуство. /БГНЕС