Вътрешното противоречие във външната политика на САЩ се състои в това, че тя е в противоречие с Устава на ООН, който задължава САЩ (и всички останали държави - членки на ООН) да поддържат глобална система, основана на институциите на ООН, в която нито една държава не доминира. Фаталният недостатък се състои в това, че САЩ имат само 4 % от световното население и не разполагат с икономически, финансов, военен и технологичен капацитет, а още по-малко с етични и правни претенции, за да доминират над останалите 96 %.
В края на Втората световна война САЩ превъзхождаха значително останалия свят по икономическа, технологична и военна мощ. Това вече не е така, тъй като много държави изградиха своите икономики и технологичен капацитет.
Френският президент Еманюел Макрон наскоро каза истината, когато заяви, че Европейският съюз, макар и съюзник на САЩ, не иска да бъде васал на САЩ. Той беше широко атакуван в САЩ и Европа за това си изказване, тъй като много посредствени политици в Европа зависят от политическата подкрепа на САЩ, за да останат на власт.
През 2015 г. посланикът на САЩ Робърт Блекуил, важен стратег на американската външна политика, описа голямата стратегия на САЩ с изключителна яснота. Той пише: "От основаването си Съединените щати последователно преследват голяма стратегия, насочена към придобиване и поддържане на превъзходство над различни съперници, първо на северноамериканския континент, след това в западното полукълбо и накрая в световен мащаб", и твърди, че "запазването на превъзходството на САЩ в глобалната система трябва да остане основна цел на голямата стратегия на САЩ през XXI век".
За да запази първенството на САЩ спрямо Китай, Блекуил изложи план за действие, който президентът Джо Байдън следва. Наред с другите мерки Блекуил призовава САЩ да създадат "нови преференциални търговски споразумения между приятелите и съюзниците на САЩ, за да увеличат взаимните си печалби чрез инструменти, които съзнателно изключват Китай", "режим на технологичен контрол" за блокиране на стратегическите възможности на Китай, изграждане на "силово-политически капацитет на приятелите и съюзниците на САЩ в периферията на Китай" и укрепване на военните сили на САЩ по азиатските краища въпреки всякаква китайска съпротива.
Повечето американски политици, както и мнозина във Великобритания, ЕС, Япония, Корея, Австралия и Нова Зеландия, подкрепят агресивния подход на Съединените щати. Аз не го подкрепям. Смятам, че подходът на САЩ към Китай противоречи на Устава на ООН и на мира.
Китай има право на просперитет и национална сигурност, без американски провокации около границите си. Забележителните икономически постижения на Китай от края на 70-те години на миналия век са чудесни както за Китай, така и за света.